Една от моите приятелки е продукт на тежко пренебрежение в дома си като дете. Родителите й не й давали много играчки, не я прегръщали и всяка обич, която получавала, била като капка в морето. Ще я нарека Мария.
Тя е невероятно човешко същество, което е преминало през много, за да създаде семейството, което винаги е искала. Въпреки че родителите й никога не са били грижовни, тя има любящ партньор, дете и няколко домашни любимци.
През по-голямата част от времето Мария е доста хладнокръвна. Напоследък обаче имаше много трудности с плащането на сметките, защото беше съкратена от работа. Неотдавна група приятели и познати бяхме на гости у тях и един от тях я попита защо не помоли родителите си за финансова помощ. Получи се доста неловко, тъй като повечето от нас знаехме, че тя е жертва от малка на родителско пренебрежение. За съжаление, човекът, направил това предложение, изобщо не осъзна колко зле прозвуча въпросът му.
Кои са 7-те неща, които никога не трябва да казвате на хора, които са били пренебрегвани като деца?
1. "Защо не помолиш родителите си за помощ?"
Първо, тези родители не са помогнали на този човек, когато е бил дете, викащо за помощ. Тогава хората са най-уязвими. Какво ви кара да мислите, че ще им пука, когато детето им стане възрастен?
По-често хората, които молят за помощ пренебрежителни родители, получават отговор от рода на: „Ти си възрастен. Защо не си намериш работа?“
2. „Сигурен съм, че родителите ти те обичат…“
Разбирам, че това често се казва с най-добри намерения, но за много, ако не и за повечето пренебрегвани деца, има много дълъг, много болезнен процес на скръб, през който преминават. Те осъзнават, че родителите им не се грижат за тях по начина, по който трябва. Те често питат защо не са били достатъчни, за да ги обичат, или какво са направили, за да го заслужат.
Последното нещо, с което искат да се справят, е някой, който си
мисли, че познава родителите им по-добре от самите тях.
3. "Не го вярвам. Родителите ти са страхотни хора!"
Да, те може да са страхотни хора за вас, но не знаете какво се случва зад затворени врати.
Постоянно се натъкваме на случаи, в които децата на привидно грижовно изглеждащи родители са тежко неглижирани и малтретирани. Едни са недохранени, другите са целите в синини...
Никой не знае какъв всъщност е семейният живот на един човек. Ако някой каже, че родителите му са били пренебрежителни, трябва да му повярвате.
4. „Няма ли да посетиш/погрижиш/помогнеш на родителите си?“
Родителите, които обичат децата си, може би биха имали основание да вярват, че децата им ще бъдат до тях, независимо от разстоянието, което ги дели.
Но ако родител е пренебрегнал или е изоставил детето си, той няма право да очаква наследникът му да направи нещо за него. Тези майка и баща нямат право да се чувстват имащи право на помощ от деца, на които никога не са помагали.
Спрете да приканвате жертвата да „бъде по-големият човек“. Това често отваря стари рани. Ако реши да се свърже отново по-късно с родителите си, това е негово решение и трябва да бъде аплодиран за това.
5. "Твоите братя и сестри казват, че родителите ви са били страхотни."
Много хора, които са израснали във функционални домове, не осъзнават, че има динамика, която се случва, когато си отгледан от нарцистични родители, известна като динамиката Черна овца/Златно дете.
Ако сте Златното дете на нарцисист, вашите родители ще ви обичат. Те ще отидат до края на света, за да ви направят щастливи. Обсипват ви с похвали, подаръци и обожание. Вие буквално не може да сгрешите.
Ако сте Черната овца на семейството, тогава не получавате нищо. Тези деца често са силно емоционално пренебрегвани. Те не получават подаръци, често биват укорени за най-малките проблеми, действат като изкупителни жертви и няма да получат помощ, дори и да молят за нея.
Не е необичайно Черната овца на семейството да бъде изритана от дома си в момента, в който навърши 18 години, или дори преди това да е законно. Ако тези деца не са изгонени, те си тръгват сами, защото не искат да бъдат някъде, където не са желани.
В тези случаи техните братя и сестри обикновено все още ще обичат родителите си и ще бъдат категорични, че те ги подкрепят. Защо да не го правят? Те на практика са имали съвсем различно отношение от родителите, които са ги отглеждали.
6. "Защо никога не говориш за семейството си?"
Ще ви дам отговора: защото не искате да чуете истината за тях. Това е депресиращо.
Не карайте хората, които имат лоши семейни отношения, да говорят за тях.
Пренебрегването на дете е, когато родителят или лицето, което се грижи за него, не осигурява грижите, надзора, обичта и подкрепата, необходими за здравето, безопасността и благополучието на детето. Възрастните, които се грижат за децата, трябва да осигурят дрехи, храна и напитки. Детето също се нуждае от безопасен, здравословен подслон и адекватен надзор.
Коментари (0)
Вашият коментар