Жената, която заряза Пикасо

"Предполагаш ли, че хората ще се интересуват от теб?"

Този негов въпрос се врязва дълбоко в нея като нож и тя никога нямаше да го забрави.

“Те никога няма, наистина, само заради теб. Дори и да мислиш, че хората те харесват, това ще бъде само един вид любопитство, което те ще изпитват към човека, чийто живот е докоснал моя толкова интимно.”

В този момент художничката Франсоаз Жило е твърдо решена, че напуска великия Пабло Пикасо след десет години и две общи деца. Думите му към нея при тази раздяла затвърждават нейната категоричност. Напук на неговата дебела сянка тя успява да подреди живота си смело, да изразява себе си, да изведе кариерата си нагоре. Да се омъжи още два пъти. И все пак плодовитата художничка не крие разочарованието си, че въпреки признанието за нейното изкуство, което създава от тийнейджърските си години, тя остава най-известна с връзката си с по-възрастния Пикасо.

Той все пак се оказа прав. Но тя също го надви, превръщайки се в единствената жена, която си тръгва от него и която не само му съперничи по самочувствие и смелост, но може би дори ги има в повече.

Жило почина на 101 г. в болница в Манхатън, след като последните години страда от сърдечни и белодробни заболявания.

През по-голямата част от живота си Франсоаз е чакала светът да я настигне. Родена в Париж, Жило е единственото дете на богат индустриалец и артистичната му съпруга, които я отглеждат със същите очаквания, които биха имали към едно момче.

“Считаха ме за удивително добра” - споделя тя пред The Guardian за себе си като млад художник.

Нейният баща е безкомпромисна фигура, своенравен човек, който през 40-те години на миналия век отказва да сътрудничи на нацистите и със същата твърдост изобщо не желае дъщеря му да става художничка.

“Той смяташе, че трябваше да бъда физик, но аз напълно отказах. Заявих: “Въображението ми не е в това.” Казах “Философия”, а той каза: “Не!” Аз казах: “Добре, право!”

Жило започва юридическо училище в късните си тийнейджърски години, но преди да успее да завърши, германците нахлуват в Париж. Тя е задържана за кратко от френската полиция заради политически акт по полагането на цветя на Гроба на Незнайния воин. В резултат на това е включена в списък на агитатори, някои от които по-късно са екзекутирани от германците. За известно време Жило трябва да ходи в полицейския участък всеки ден и да подписва формуляр - нещо, което сега смята, че е бил трик за сплашване на баща й.

Това, че е студентка по право, също е проблем. И така тя отпада от училището, уж от съображения за сигурност, но всъщност, за да може да започне живота си като художник.

“В същото време, когато намерих изход, намерих и път навътре. Което е типично за мен. Да направиш с един ход това, което всъщност е двойно движение.”

И много рано в нейния живот нахлува Пикасо. Те се срещат в кафене през 1943 г., когато тя е на 21 г., а той е прехвърлил 60. Франсоаз си създава име в художественото училище и работите й вече се продават. Именно заради това много от нейните връстници завиждат, тъй като много от тях са безнадеждни по отношение на бизнеса. Не и Жило. Научила се е от баща си да бъде професионалист във всичко.

“Нямах избор. И трябва да кажа, че му дължа много. Каза, че иска да ми сложи оловни обувки на краката, за да не изплувам. Резултатът беше, че бях в състояние да разбера целия проблем (с парите).”

Когато в кафенето Франсоаз казва на Пикасо, че е художничка, той отвръща: “Това е най-смешното нещо, което съм чувал. Момичета, които изглеждат като вас, никога не биха могли да бъдат художници.”

Връзката им е на първо място голямо интелектуално приятелство, което според нея вероятно никога нямало да прерасне в романтика, ако не е била войната.

“Защото бих си помислила, че той е много стар, аз съм много млада. Мъжете, които можеха да се интересуват от мен и аз от тях, просто изчезнаха. Това не беше време като всяко друго. Беше време, когато всичко беше изгубено; време на смърт.

И така: искам ли да направя нещо, преди да умра, или не? Трябва да го хванете момента. Беше - нека направим нещо веднага!”

Двамата отначало крият връзката си, като през цялото време Пикасо е женен за Олга Хохлова, с която иначе са разделени, а той живеел с Мари Терез и имал друга афера с Дора Маар.

Оставя и двете заради Жило, която се премества при него след няколко години и им се раждат две деца - Клод и Палома.

“Но знаете ли, това не беше това, което наричаме на френски l'amour fou! Не! Това беше и интелектуален диалог. Не мога да кажа, че е сантиментална любов. Това може би беше интелектуална любов или физическа любов, но със сигурност не беше сантиментална любов. Беше любов, защото имахме основателна причина, всеки от нас, да се възхищаваме на другия.”

Тя преценява, че ако никога не го беше срещала, влиянието на Пикасо върху нейната работа щеше да бъде точно същото, защото тя беше изучавала работата му. Според самата нея тя е била нещо като тактик.

“Той изобщо не ме познаваше добре. Аз съм много потайна. Усмихвам се и съм учтива, но това не означава, че съм съгласна или че ще направя, каквото казвам. Това е просто екран. Мислеше, че ще реагирам като всички други негови жени. Това беше напълно погрешно мнение. Имах други идеи.”

Когато Пикасо я рисува, тя го моли да нарече картината “Портрет на жената”, вместо да използва нейното име. Тъй като той става все по-студен и тираничен, тя се замисля дали да не си тръгне. Отнема й две години, за да вземе окончателно решение.

“Исках малко повече обич, може би; не любов, а обич. Казах му веднъж, преди да си тръгна: “Внимавай, защото дойдох, когато поисках, и ще си тръгна, когато поискам.” Той каза, че никой не напуска мъж като него. Казах: “Ще видим.”

Изоставен, той се опитва да я съсипе, злословейки я в цялата индустрия. Жило се премества в Америка, за да се опита да избяга от орбитата на Пикасо и въпреки него нейните картини продължават да се продават.

Пикасо не успява да блокира нейните откровени мемоари от 1964 г. за тяхната десетилетна връзка “Животът с Пикасо”, които се превръщат в международен бестселър.

Той губи битката с нея три пъти в съда, като след последния си провал се обажда, за да я поздрави.

“Бореше се с това, но в същото време мисля, че беше горд, че е бил с жена, която имаше такава смелост като него”, коментира дъщерята на Жиро - Аурелия Енгел.

Мемоарите все пак толкова вбесяват испанския художник, че той завинаги прекъсва контактите с Жило и двете им деца.

Франсоаз се омъжва за художника Люк Симон през 1955 г., с когото има дъщеря Аурелия. Двойката се развежда през 1962 г., а през 1970 г. тя се омъжва за Джонас Солк - учен, изобретил първата ваксина срещу детски паралич.

Двойката разделя времето си между Ла Джола, Калифорния, и нейното студио в южната част на Франция. Тя публикува други мемоари от живота си като художник - Interface: The Painter and the Mask, през 1975 г. След смъртта на Солк през 1995 г. художничката се премества в Горен Уест Сайд в Манхатън, където продължава да рисува и да наблюдава изложби по време на донякъде ренесанс на кариерата си. През 2018 г., на 96-годишна възраст, тя публикува книга със скици, направени по време на многобройни пътувания до Индия, Сенегал и Венеция между 1974 и 1981 г.

Картината Paloma a la Guitare (1965 г.) - портрет на нейната дъщеря, е продадена за 1,3 милиона долара на търг през 2021 г.

Журналистката Ема Брокс, която интервюира 94-годишната някога Франсоаз Жило, пише, че тя е толкова яростна и безкомпромисна, че не може да не я пита дали черпи енергия от противопоставянето.

“Не - отвръща художничката. - Въпросът е по-скоро да може да се изправим както срещу лошото, така и срещу доброто. Нямаш избор. Така стоят нещата. Така че не, не, не обичам да се бия. Но ако трябва, ще го направя.”