Проф. Миглена Темелкова: Хората вече се съревноваваме не междуполово, а с изкуствения интелект

• Ако в политиката имаше повече хора от академичните среди, то тя би имала друг облик
• Умело се възползваме от възможностите на дигитализацията
• Глобални лидери на пазара и техни експерти преподават на нашите студенти

Завършила е финанси в Икономическия университет във Варна и право във великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Специализирала е международно търговско право и международен бизнес в Стопанска академия „Димитър Ценов“ и лидерство в университета „Джорджтаун“ – Вашингтон. Нейна е заслугата в българското образователно пространство да се заговори за интердисциплинарност и професии на бъдещето, за широкоспектърни алианси при запазена самобитност и уникалност на образователния профил на всеки от университетите ни. Проф. Темелкова е безспорен лидер на мнение и авторитет в академичните среди. Само преди дни стана първият български учен, удостоен с почетното звание „професор хонорис кауза“ от университет „Скопие“ в Северна Македония. Тя е ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи.

 Интервюто на Проф. Миглена Темелкова е част от специалното издание на „24 часа“ и MILA.bg „Жените – Българската мечта“, посветено на дамите с визионерски нюх. След изключителния успех на първото подобно издание - „Жените, които променят“ и „Жените - Умен свят", екипът ни надгради своето търсене на успели личности и събра в 200 луксозни страници визията за утрешния ден на едни от най-проспериращите и вълнуващи българки. Прочетете ги.

- Кои са главните действащи лица във вашия сценарий от самото начало? 

- Първите уроци в живота получавах от баба и дядо, докато родителите ми бяха на работа. Майка ми и баща ми държаха много на книгите и от малка ме закърмиха с приказките на Ханс Кристиян Андерсен, на братя Грим, на Шарл Перо, на Ангел Каралийчев, на Ран Босилек. На година и половина знаех наизуст всички приказки, които ми четяха, много стихотворения, стотици детски песнички, но най-много обичах една детска приказка в стихове, наречена „Горската аптека“, която разказва за баба Костенурка, която лекува цялата гора.

По-късно силен отпечатък върху личностното ми възпитание изигра немската детска градина, която посещавах. Тя ме научи на германска точност, прецизност и дисциплина.

Така приказките, в които доброто винаги побеждава злото, и немската акуратност развиха у мен желание за непрекъснато информационно обогатяване, огромно уважение към книгата като източник на знания, както и силна воля и дисциплина. 

- Ако животът ви дотук беше филм, кой жанр щеше да бъде? Какво щеше да е заглавието му? 

- Низ от жанрове – и романтика, и любов, и научнопопулярни, и екшън... Но най-важното в живота ми винаги е било спазването на определени нравствено-етични стандарти, чрез които създаваш среда, в която другите се чувстват комфортно, имат мотивация да постигат целите си, работят ефективно и са удовлетворени. 

Много от колегите ми ме наричат мъжко момиче, защото винаги защитавам българските академични традиции и аргументирано критикувам всичко онова, което би довело до разруха и съсипване на българското висше образование. То не бива да се реформира по чужди еталони, защото е много по-добро от знанията, давани от редица западни университети. Нашите студенти са много по-подготвени в сравнение с колегите си, завършили в чужбина. Затова мисля, че заглавие като „Жена на честта“ отразява достатъчно вярно вътрешния ми свят и професионалното ми и обществено поведение.

- Кой седи на първите редове на прожекцията? 

- На първия ред вече 24 години е синът ми Никола. Всяко мое действие винаги е свързано с примера, който искам да му дам, с добродетелите и морала, които съм възпитала у него, и с желанието да се гордее с майка си, да има хъса да гони мечтите си, така както правя все още аз, и когато ги достигне, да започне да мечтае отново.

Безспорно до него е съпругът ми, без чиято подкрепа нямаше как да извървя пътя на академичното си развитие.

Специално място в тази прожекция се полага и на родителите ми, които още ме напътстват и съветват, защото децата, колкото и да са пораснали, винаги си остават деца за майката и бащата.

- С какво последно ви изненада синът ви? Учите ли от него? 

- Изненадва ме непрекъснато с креативността си и с гъвкавия си ум. Едни от най-добрите идеи, които реализирахме в нашия университет, са вдъхновени от разговорите със сина ми. 

- То е най-старото специализирано висше училище в страната. Създадено е през 1881 година с указ на княз Александър Батенберг и има вече 142 години история. Специалностите, които предлагаме, са уникални и нямат аналог в друг университет в България. Ние обучаваме по професии на бъдещето –  градим инженери от нов тип по телемедицина, софтуерно проектиране в медицината, дигитално предприемачество, дигитална публична администрация, киберсигурност, комуникационни системи за организиране на въздушния транспорт, комуникационни и компютърни технологии. Интегрирали сме в обучението си най-големите телекомуникационни и IТ компании – глобални лидери на пазара и техни експерти преподават на нашите студенти. 83% от студентите ни работят по професиите си още докато учат, защото нашето обучение е практическИ ориентирано и възпитаниците ни получават реални практически умения и компетенции. Затова нашият университет е обявен за най-динамично развиващ се.

- Аналогово или дигитално образование получават студентите на Висшето училище по телекомуникации и пощи?

- Без аналоговите технологии няма дигитални. Иновациите и смарттехнологиите са вече необходимост и при нас те са интегрирани в обучителния процес, който е цифрово и облачно базиран.

- Ако имате само една минута време на червения килим, докато ви снимат всички големи световни медии, на кого и какво бихте казали?

- Учете непрекъснато, защото идват времена на бедност и неравенство за онези, които нямат дигитални умения и компетенции, защото ние, хората, вече се съревноваваме не междуполово, а с изкуствения интелект и той ще ни замени на работните ни места. Затова учете и надграждайте компетентността си през целия живот.

- Какви възможности дава дигитализацията на Висшето училище по телекомуникации и пощи и на икономиката като цяло? 

- Нашите възпитаници са сред най-конкурентните на пазара на труда. Ние сме университетът, който привлича най-много чуждестранни студенти по специалности, свързани с комуникационните и компютърните технологии. Това го постигаме не само защото сме бутиков и уникален по профил университет, но и защото умело се възползваме от възможностите на дигитализацията. Тя дава възможност българското висше образование да се превърне в притегателен център за студенти от чужбина, но и държавата следва да работи за превръщането на България в привлекателна образователна дестинация.

- Преди дни университета „Скопие“ в Северна Македония ви направи свой почетен професор. На фона на влошените междудържавни отношения лидерство или случайност е това и политиците има ли какво да научат от академичните среди?

- Образованието винаги може да хвърли мост между различни гледни точки, та дори както видяхме и между двете страни на една граница. Това обаче се постига с такт, с партньорство, с взаимно доверие. Тази почетна титла за мен е признание за усилията на нашите два университета. Да, показахме на политиците, че въпреки техните спорове образованието е неподвласно на езика на омразата и политическите сметки. Нека се учат от нас, защото ако в политиката имаше повече хора от академичните среди, то тя би имала друг облик.

 Може да намерите „Жените – Българската мечта“ на местата за продажба на списания в цялата страна.