- Имам нужда от още репетиции за ролята на жена, която мисли за себе си, защото съм обсебваща във всичко - микроменажирам бизнеса си, семейството, къщата, децата, но не ми стига времето да микроменажирам себе си
- Винаги жената задвижва нещата да се случат
- Вярвам абсолютно, че хората трябва да са добре платени
- В природата на жената е да създаде дете и за мен винаги това ще бъде водещо
Завършила е Софийска математическа гимназия през 1986 г. с отличие, а след това Техническия университет в София. Инженер е по електроника и автоматика (магистърска степен). Следва Висшият икономически институт (днес УНСС), магистратура, специалност „Финанси“. През 2020 г. вече е доктор по икономика и управление. Румяна Вълканов е едноличен собственик и председател на съвета на директорите на един от най-големите търговци на електроенергия в България – „Енерджи МТ“ ЕАД, която тя основава през 2010 г. Има син Кристиан, роден през 1997 г., а през 2019 г. се омъжва за индустриалеца проф. Николай Вълканов след почти 6-годишна връзка.
Интервюто на Д-р инж. Румяна Вълканов е част от специалното издание на „24 часа“ и MILA.bg „Жените – Българската мечта“, посветено на дамите с визионерски нюх. След изключителния успех на първото подобно издание - „Жените, които променят“ и „Жените - Умен свят", екипът ни надгради своето търсене на успели личности и събра в 200 луксозни страници визията за утрешния ден на едни от най-проспериращите и вълнуващи българки. Прочетете ги.
- Г-жо Вълканов, спомняте ли си за какво мечтаехте като малка? Бяхте ли дете с богата фантазия?
- Имах богата фантазия и мечтаех смело – измислях си, че имам много братя и сестри, които са по-малки от мен, а аз се грижа за тях. И понеже тях все пак в реалния живот ги нямаше, разказвах всякакви приказки на всички деца в двора пред блока.
Разбира се, исках да бъда всичко – от лекар до учителка. Мечтаех да съм на сцена, да съм разпознаваема и известна, но не и пеейки, защото не ми се отдаваше, актьорството също не беше моето поприще. Без да осъзнавам обаче, се превръщах в естествен лидер сред момичетата, с които играех, но в същото време исках и да ги обгрижвам.
Професиите на моите родители по онова време им даваха достъп до така наречените корекомски стоки. Днешните тийнейджъри не предполагат какво скъпо приключение беше да се купят чифт дънки. И тъй като не си представях да ги нося само аз, убеждавах майка и татко да подаряваме дънки и на моите приятелки. И до днес съм такава – каквото имам, го споделям, раздавам се за семейство и приятели, това ми доставя истинско удоволствие.
С една дума – конкретна мечта не съм формулирала. По-скоро съм следвала интуитивно някакво желание за равенство – да има повече хора с възможности като мен, колкото и това днес да ви звучи соц. Затова се старая на служителите си да давам най-доброто, да усещат моята оценка и уважение към тях чрез заплатите и бонусите. Спокойна съм, ако те се чувстват добре и не се притесняват за материалното. Вероятно богатата ми фантазия е създала и надграждала разбирането, че най-ценното е всички да се чувстват емоционално добре, за да си вършим работата.
- Кои са най-важните крачки в живота на една жена, за да се превърне в успял човек? Вашите какви бяха?
- Когато става дума за крачките към успеха, никак не обичам да броя и правя разлика в скоростта за жената и мъжа.
Но според мен жената трябва да притежава и развива повече качества. Дори когато се коментираше сложната конструкция на правителството „Денков-Габриел“, често се чуваше: „Абе да вкараме повече жени, че те умиротворяват обстановката и някак намират общия баланс“.
Винаги жената задвижва нещата да се случат. Преди години, когато се изграждаше механизмът за търговия с електроенергия в България, участвах в създаването на законодателната база. Тогава бях ако не единствената, една от малкото жени търговци на ток. По-късно се появиха и други.
За да вървя напред в този свят на мъже нарциси, в който всеки от тях иска да е по-важен от другия, успявах някакси да изиграя ролята на блондинката: „Не съм разбрала много, ама дайте да го направим по еди-кой си начин, защото ще е по-добре“. Така открих баланса и с проба – грешка доста неща се коригираха. Женското участие имаше положителен ефект в създаването на правилата и нормативната база в сектора. Жените от моето поколение могат да отстъпят, да се откажат от егото си, за да постигнат крайната цел. За по-младите дами не съм убедена, че са склонни да правят крачки назад. На мен обаче подобни осъзнати „отстъпления“ в името на крайната, по-голяма цел, помогнаха да развия себе си.
- Кога и как разбрахте, че сте пораснали?
- Пуснаха ме в страшно дълбоки води, когато започнах да работя за Ройтерс и се наложи много рано да порасна. Тази част от живота си съм разказвала и преди – в агенцията бях търговец на финансова информация, обучавала съм българските банки да работят със системите на Ройтерс. В подобна голяма компания те оставят и ако можеш – оцеляваш, ако не, идва следващият. Осъзнах, че това е шансът в живота ми и израснах бързо. Следващата важна стъпка, която много ми даде, беше работата в Министерството на финансите, където ръководих съвършено нов отдел „Плащания на дълга“. И отново ме пуснаха в дълбокото. В Ройтерс работех за кариера, но получавах и добро възнаграждение. Във финансовото министерство взимах скромна заплата, но до днес съм убедена, че ако не бях получила шанса да работя и на двете места, нямаше да имам тази кариера. Разбрах колко и какво знам в деня, в който си тръгнах от министерството. И как, вярвайки в моите качества и омаловажавайки ги през по-силния пол, постигнах това, което съм.
- А кога разбрахте, че сте успели?
- Когато сама създадох компанията „Енерджи МТ“ и изградих екипа, с който работя вече десетилетия – с някои от 10 години, с други 20 в различните сфери.
През бизнеса, който правим заедно, храня немалко на брой хора и техните семейства. Тогава разбрах, че човек успява, ако поддържа компанията си жива. В момента, в който човек започне да спекулира със заплатите, губи бизнеса си, защото той се прави от всички. Сам не можеш. Вярвам абсолютно, че хората трябва да са добре платени, да са спокойни и да работят в добра среда, за да дават качествен продукт. Така са и всеотдайни, както собственикът е всеотдаен към своята фирма.
Не е вярно, че за младите не са важни заплатите. Работя с 35-40-годишни колеги, които се интересуват от условията, в които работят, и ако ги задоволяват, се раздават 200% и чувстват компанията като собствена. Ако не можеш да се справиш с бита си, няма значение към кое поколение принадлежиш, няма как да се раздаваш в работата. Това за мен е най-важното – екипът да се чувства добре. Без значение дали е жената, която ни помага вкъщи, шофьорът или секретарката – това са най-важните хора, важни дори колкото изпълнителния директор, без да омаловажавам подобна висока и отговорна позиция. Разбира се, гледам от моята камбанария и не знам дали това е приложимо в големите производства или компании.
- Какво отличава компанията и вашия бизнес през 2023 г.? Опишете ги.
Няма друг сектор с подобна динамика като енергийния. Флуктуациите на цените са огромни, в последните месеци се променяха с 200-300% – ту нагоре, ту надолу. В началото на годината търгувахме електроенергията на 300, сега тя е 50 евро – огромна разлика. Можете да си представите за какъв огромен риск става въпрос, но тези скокове нагоре-надолу изискват сериозен и прецизен мениджмънт и гъвкавост ден за ден, час за час.
- Има ли връзка между начина, по който управлявате парите си, и начина, по който управлявате живота си?
- Трябва да изградиш устойчива формула за бизнеса, защото доброто му управление води до източник на необходимите средства. Осигурени веднъж, не смятам, че парите изискват сложно управление. Както в управлението на парите и бизнеса, така и в живота до голяма степен съм микроменажираща и всичко минава през мен, защото не съм способна да делегирам права, въпреки че много ми се иска да го правя, което ме изтощава – отнема ми изключително много време, но крайният резултат е добър.
- Успявате ли да балансирате между всички роли в живота си?
- Изключително трудно и най-ощетени са семейството и децата. Със съпруга ми, с когото работим заедно, намираме време да комуникираме по-често, но децата са най-потърпевшите. Когато се обади синът ми, който живее в чужбина, винаги казвам: „Сега мога да говоря само ако е на живот и смърт. Ако си жив и ако всичко е наред, обади се по-късно“.
- В коя роля се чувствате най-успяла?
- Най-успяла съм в бизнеса, разбира се. Като майка трябва да дам още, като съпруга смятам, че давам достатъчно, но най-много давам на бизнеса си. Като приятел също не съм много добра, защото не остава време да се виждам с приятелките си и това определено ми липсва. Наскоро в пандемията загубих най-добрата от тях и осъзнавам колко е важно да отделяме време за приятелите. Обещах си от това лято повече време, защото тези контакти ме зареждат емоционално.
- За коя роля трябва да репетирате още?
- За жена, която мисли за себе си. Изключително обсебваща съм във всичко – микроменажирам бизнеса си, семейството, къщата, децата и никога не ми стига времето да микроменажирам себе си (смее се).
- Кои са всекидневните ритуали, без които не можете?
- Винаги пия кафе със ставането сутрин. От дете съм злояда, не закусвам и не обядвам до ден днешен, вечерям само и този режим го спазвам вече 40 години. До 12-13-годишна майка ме караше да обядвам, но от една възраст нагоре я мамех, че го правя, но всъщност изхвърлях храната. Не мога да изляза от вкъщи, без да съм се изкъпала, много често излизам без грим, но след 20-ата си година започнах да използвам за всяка част на тялото си различна козметика. Без тези три неща – да пия кафе, да се изкъпя и да си сложа всички кремове, не излизам. По тази причина ставам много рано – ако трябва да изляза в 6, ставам в 4.
- Ако животът ви дотук беше филм, кой щеше да бъде?
- „Сексът и градът“ – от крайни лични емоции до крайни служебни. Колкото и да казват, че това е някакъв лековат филм, на мен той импонира на начина, по който ми се случват нещата – от едната крайност в другата.
- А какво щеше да е заглавието?
- Действието в „Сексът и градът“ се развива основно в Ню Йорк. Аз сега живея на последния етаж на кулата, която съпругът ми, проф. Вълканов, изгради и която, образно казано, е нашето съвместно дете. Живеем на оживен булевард в града, а се предполага, че успелите хора в България живеят в покрайнините на столицата в къщи с големи дворове. Моят филм може да се казва „Поглед от високо“. И ще бъде игра на думи, защото „Поглед от високо“ е не само мястото на живот, но камбанарията, от която гледаш в момента.
- Как виждате промяната в приоритетите на жената след 10, 20 години?
- Член съм на УС на Съюза на жените на бизнеса в България. Занимаваме се основно с равнопоставеността и разнообразието във всичко, не само в половете. В интерес на истината, винаги съм се чувствала равнопоставена в България, може би е различно в други държави, въпреки че ме убеждават, че и в големите компании у нас жените имат различно заплащане от мъжете. Не съм се сблъсквала с това.
В последните 30 години жените около мен винаги са работели. Спомням си, че майка ми и всички останали майки ставаха сутрин и отиваха на работа. За тях винаги е било важно семейството, но до една имаха кариери. Разбира се, беше друго време. В природата на жената е да създаде дете и за мен винаги това ще бъде водещо. Може да не успявам да отделя достатъчно време, но ако нещо се случи, ще оставя всичко и ще се хвърля да защитя детето и семейството си. Същото ще направи всяка една жена, независимо в кое време живее.
- Коя е най-хубавата възраст до този момент?
- Животът ми не се стече така, както си го представях като момиченце – ще се оженя за принца, ще имаме много деца и двор, пълен с рози.
Исках много деца, а сега ми се случи да имам голямо семейство с втория ми съпруг. До моята 45-годишна възраст градих кариера сама и сама гледах дете, така най-хубавите ми години са между 45 и 55, защото току-що навърших 55.
Чувствам се добре, случиха ми се всички неща, за които съм си мечтала – да имам стабилен мъж до себе си, на когото мога да разчитам, да имам хубав дом, в който да се чувстваме добре, да имаме много деца и много внуци. Изведнъж се случи всичко, за което съм мечтала като малка, после като девойка и млада жена. Случиха ми се в зряла възраст. Но пък сега е най-осъзнато.
- Какви възможности дава дигитализацията на вашия бизнес и на икономиката като цяло?
- Дава и отнема много. Собствениците могат да оптимизират разходите през намаляване на служителите, с които работят. Въпреки всичко човекът остава незаменим към днешна дата. Дигитализацията трябва да ни помага да си вършим работата, но аз лично се старая да не измества физически хората. За мен един мислещ човек, който влага сърце и душа в работата си, е по-ценен от която и да е система, ако щете, приемете го като старомодност. Или, както малкият син Николай казва: „Вие сте от динозавърската ера.“
- Какви трябва да се лидерите през 2023 г. и какви ще бъдат през 2043 г. в политиката и в бизнеса?
- Точно това, което казах преди малко – ориентирани към хората, а не към партии. Говоря за политическите лидери, които структурират средата, в която ние се развиваме като бизнес.
Аз мисля основно за хората си, но ако средата не ми дава тази възможност, няма как да го правя. Лош сигнал е, че политическият елит се е вторачил в себе си.
Предприемачите знаят какво трябва да се направи, за да вървим напред, а тези, които са в политиката, никога не са правили бизнес и нямат идея. Това е огромният проблем. Около мен има страшно много бизнесмени и когото и да попитате дали иска да стане министър, отговаря: „Аз да не съм луд!“.
И аз не бих приела, не че някой ми е предложил, няма и да се случи, защото не умея да съм послушна. А всъщност подобна позиция е укорима, защото умея да управлявам, но не съм готова да дам личното си време за държавата. И не защото не искам, напротив – искам. Но знам, че ще бъда омерзена. Това е проблемът.
Може да намерите „Жените – Българската мечта“ на местата за продажба на списания в цялата страна.
