Пропастта в харесването, или защо мислим, че не сме харесвани

Случвало ли ви се е да прожектирате наум разговор с някого и да съжалявате, че сте казали определени неща? Притеснявате ли се, че сте оставили лошо впечатление и не сте били по-остроумни? Това чувство има произход.

Вероятно обичате да се срещате с нови хора. По време на тези преживявания обаче в ума ви често може да изникне сянка, екзистенциално безпокойство. Какво първо впечатление оставихте у тях? Харесаха ли ви?
Наистина, като хора ние е добре да бъдем харесвани от другите, защото в играта на социален шах нашите връзки са важни.

Уилям Джеймс е един от първите психолози, които изследват нуждата ни от социална връзка. Той е пионер в научното изследване на психологическите феномени и фокусира вниманието си върху възприятието. Джеймс твърди, че бебетата, освен че се нуждаят от храна и защита, също копнеят да имат контакт с нежния поглед на своите родители.

Също така през вашите очи вие, като възрастен индивид, сте склонни да прецените дали някой ви харесва или създавате известно недоверие в него. Но най-интересното е, че сте склонни да подценявате впечатлението, което оставяте у другите.
С други думи, имате когнитивно пристрастие, което ви казва, че сте се прецакали, като сте казали това или онова, че сте направили глупав коментар или че околните ви мислят за толкова скучен.

Важността на оценката на околните
За нас е важно какво мислят другите за нас. Още повече, когато сме млади. Теорията за липсата на харесвания твърди, че безпокойството да бъдем харесвани и склонността да се подценяваме могат да развалят взаимоотношенията ни.

Вероятно бихте се радвали да попитате човека, когото току-що сте срещнали, какво мисли за вас. Но когато става въпрос за социални взаимоотношения, всички ние сме склонни да си проправяме път чрез тестове проба-грешка и да се ориентираме по най-добрия начин. Това може да предизвика безпокойство. Но като хора ние сме програмирани да се свързваме, да създаваме връзки и да се присъединяваме към социални групи.

Невинаги си прав: харесваш повече, отколкото си мислиш
Проучване, проведено от университетите в Йейл, Корнел, Харвард (САЩ) и Есекс (Обединеното кралство), анализира феномена на разликата в харесването. Изследователите откриват, че повечето от нас имат наистина критични вътрешни диалози. Подхранваме се с негативни предположения за въздействието, което генерираме върху хората, които току-що сме срещнали.

Тази несигурност е белязана от това, че все още не знаем какви ценности и какъв тип личности имат тези индивиди, с които сме говорили. Тези, които искаме да харесаме на всяка цена. Изследването обаче показва, че като правило сме склонни да се харесваме повече, отколкото си мислим, и подобни пристрастни идеи са напълно неоснователни.

Как да спрете да се съмнявате в себе си, когато срещнете нов човек
Пропастта в харесването се превръща в наистина важна умствена схема по време на юношеството. И все пак, когато годините минават и достигате зрялост, вие сте по-малко загрижени за впечатлението, което правите на някого, когото току-що сте срещнали. Това е така, защото се чувствате по-уверени в себе си и самоувереността е в основата на голяма част от ежедневните ви взаимодействия.

Но какво може да направите, ако този несигурен глас продължава да съществува във вашата ментална вселена? Какви стратегии може да приложите, ако продължавате да повтаряте разговорите си и се страхувате да не оставите лошо впечатление на новите хора, които влизат в живота ви?

Съмненията са често срещани: другите мислят същото като вас
„Изглеждам ли им неприятен?“, „Ще си помислят, че говоря твърде много или твърде малко“, „Ще ме помислят ли за скучен и безинтересен човек“... Може да прекарате часове, мислейки подобни неща. Но трябва да разберете, че всеки изпитва съмнения в себе си, когато току-що е срещнал някого.

Харесвайте се и правилните хора също ще ви харесат
Пропастта в харесването може да бъде криволичеща, ако й дадете твърде много власт. Може дори да ви накара да се понесете в бездната на социалната тревожност. Това ви кара да предполагате, че винаги ще се правите на глупак и че другите винаги ви съдят. Но малко реалности могат да бъдат по-освобождаващи от това да бъдете себе си и да допуснете правилните хора в живота си.

Самоувереността и възприемането на себе си като ценно същество с най-интересните добродетели и ценности ще ви позволи да вървите през живота си с по-голям апломб. Нито е необходимо, нито е здравословно да харесваш или да бъдеш харесван от всички. Просто трябва да се свържете с видовете фигури, които са в хармония с вашите ценности и личност. Нищо повече.