8 критични неща, които трябва да знаем за вербалното насилие, за да не ни се случи

Всеки има моменти на избухване, но кога бурните темпераменти преминават границата на словесно насилие?

Тъй като вербалното насилие не е толкова ясно очертано като физическото или сексуалното, може да бъде трудно да се дефинира и разбере навреме.

Девон Макдермот, базиран в Ню Йорк психолог, чиято практика е насочена към травми и взаимоотношения, определя словесното насилие като „хронично вербално взаимодействие, което е нежелано и кара жертвата да чувства някакъв вид емоционална вреда. Обикновено е нанесена от партньор, родител или близък приятел или член на семейството."

Ефектите могат да бъдат толкова лоши или по-лоши, колкото тези от други форми на злоупотреба, които са склонни да се считат за по-сериозни.

Ето 10 важни неща, които трябва да знаете за вербалното насилие, за да не ви се случи.

1. Не е просто викане
Може да си мислите, че вербалното насилие са обикновени крясъци, но всъщност то се характеризира с набор от различни поведения. В допълнение към крещенето, Макдермот цитира обиди, заплахи за нараняване на вас или някого, на когото държите, или гаслайтинг (когато жертвата е манипулирана да се съмнява в собствената си памет или разум) като начини, по които може да се прояви словесното насилие.

Объркващо е, че насилникът може също да се държи много любящо на моменти, което може да засили въздействието, защото малтретираният никога не знае кога ще бъде нападнат отново.

Да, повечето хора си изпускат нервите и крещят от време на време. Но ако това се случва редовно и ако има модел на поведение, това вероятно е червен флаг.

2. Лесно може да се отхвърли
В романтичните връзки хората често не разпознават насилието, защото имат фантазия за това каква искат да бъде връзката или кой е другият човек.

Когато насилието не се вписва във фантазията им, те го минимизират и намират извинения за партньора си, убеждавайки си, че това, което той им е казал, не го е мислил. Просто е бил наистина разстроен или просто преминава през някаква фаза. В крайна сметка може да пренебрегнем факта, че това всъщност се е превърнало в модел и наистина е индикатор за нездравословна връзка.

Ако сте били жертва на словесно насилие като дете или в предишна романтична връзка, този вид поведение може да ви се стори познат и може да си помислите, че това е начинът, по който хората се държат, когато са ядосани.

3. Може дори да не знаете, че сте били малтретирани вербално
Хората може да са били жертви на вербално насилие в детството си и да не го осъзнават. И дори ако не са блокирали напълно тези спомени от детството, поради тенденцията да омаловажават вербалното насилие, те може да не осъзнават напълно въздействието, което то все още може да има върху живота им в зряла възраст.

Един от начините вербалното насилие в детството да стане очевидно е, ако изследвате настоящите си вярвания за себе си. Ако човек има дълбоко вкоренено убеждение, че не заслужава любов, че е безполезен, некомпетентен, грозен и прочее, тогава определено си струва да погледнем откъде идват тези вярвания.

4. Вербалното насилие може да ви съпътства цял живот
Жертвите на вербално насилие в детството често изпитват тревожност от привързаност в романтичните си връзки. Тъй като съществува това недоверие, което започва отрано, хората продължават да имат това недоверие към другите в живота си на зряла възраст. Те непрекъснато търсят друг човек, който ще им осигури удовлетворение и ще ги накара да спрат да се тревожат, но никога не успяват да намерят това, защото тревожността се генерира отвътре.

5. Има и други тежки последствия
Тъй като вербалното насилие може да ви накара наистина да повярвате в негативни неща за себе си и за околните, то може да повлияе на всеки елемент от живота ви - от способността ви да създавате взаимоотношения и способността ви да работите ефективно до способността ви да се виждате като успял човек.

Макдермот изброява депресия, тревожност и посттравматично стресово разстройство като потенциални последици от вербалното насилие. И изследванията подкрепят това. Проучване от 2006 г., публикувано в Journal of Affective Disorders, установява, че хората, които са били малтретирани като деца, са изложени на риск от депресия и тревожност като възрастни.

6. Жертвите на вербално насилие могат да станат насилници
Или могат да продължат да бъдат жертви, или и двете. По принцип моделът на злоупотреба може да бъде труден за разбиване. „Освен ако не забележите, че този план не работи добре за вас, че има проблем и търсите някакъв вид помощ, за някои хора може да е трудно да го променят“, казва Макдермот. „И те просто продължават да бъдат жертвата или агресорът, или и двете в насилствена връзка.“

Да бъдеш отгледан в среда, в която лицето, което се грижи за теб, не е в състояние да модулира емоциите си и следователно не е в състояние да научи детето си да го прави, може да доведе до това някой да стане вербален насилник по-късно в живота, защото не знае как да регулира собствените си емоции. От друга страна, той може да продължи да бъде жертва на вербално насилие като възрастен индивид.

7. Може да бъде прилагано от родителите и върху вече порасналите си деца
Често мислим за насилието като за нещо, което се случва в детството, и не смятаме, че то може да продължи дори когато детето порасне. Но Макдермот казва, че въпреки че вижда някои хора да подобряват отношенията си с родителите си, други продължават да се борят с нанесените им от тях неправди.

„Продължаващото насилие може да бъде особено вредно, защото човекът вече е минал през него, когато е по-млад, така че това е чувствително място“, обяснява Макдермот. „Продължаването на тези преживявания често предизвиква не само това, което се случва в настоящето, но и всички спомени за това, което им се е случило като деца.“

Тя казва, че след като хората разберат, че това е хроничен проблем, те ще трябва да поставят граници и ограничения на връзката си с родител-насилник, защото знаят, че не е добре за здравето им. (Ето как да постигнете мир с майка си.)

8. Може да се възстановите и излекувате от него
Въпреки че ефектите от вербалното насилие могат да бъдат ужасни, неговите жертви не са обречени цял живот да повтарят тези модели.

Що се отнася до развитието на по-здравословни взаимоотношения, Макдермот открива, че за много хора, които са били вербално малтретирани в детството, научаването на ново поведение във взаимоотношенията може да бъде наистина полезно и едно от най-големите умения за връзка, е да забелязват, когато някой, с когото общуват, е или не е наличен.

Тя вижда как хората се забиват в модели на обвързване с индивиди, които не са отдадени или състрадателни към тях. Този тип партньори може да са вълнуващи в началото, но всъщност са емоционално опасни в дългосрочен план.