Добре ли е да захаросваме реалността за децата?

Възрастните имаме склонността да смекчаваме реалността за нашите деца, като лъжем или прикриваме истината за трудни или неудобни ситуации или като разказваме вълшебни истории.
Ние крием информация от децата, защото смятаме, че не са готови за това, което в действителност се случва.
Някои примери са теми като смърт, секс или насилие. Те не изглеждат като част от детството. Затова се опитваме да предпазим децата от тях.

От друга страна, магическите истории се отнасят до приказките. Всички знаем за Дядо Коледа, Великденския заек или Феята на зъбките... С други думи, възрастните карат децата да вярват, че в нашия свят има повече магия, отколкото е в действителност.

Защо подслаждаме реалността за децата?
Ако помолим някого да ни каже причините, поради които го прави, той най-вероятно ще каже, за да запази невинността на децата си. Това е така, защото вярваме, че хлапетата са по-уязвими към стресови ситуации. Това със сигурност е вярно, тъй като техният капацитет за емоционално регулиране все още е много ограничен.

Когато обаче погледнем по-отблизо „неудобните истини“, които крием от децата, разбираме, че това са ситуации, с които в много случаи дори ние не знаем как да се справим. Например въпроси като смъртта и секса все още са табу в нашето общество. Освен това фактът, че нямаме ясни отговори, е друга причина, поради която разказваме на децата истории, в които всъщност не вярваме.

В заключение може да кажем, че има няколко причини, поради които възрастните подслаждат реалността за децата.
Най-видими са социокултурните фактори, които са резултат от лошото боравене с табута или неудобни теми. Има връзка между това и дефицита на емоционална интелигентност на днешното общество.

Добре ли е да подслаждаме реалността за децата?
Детските психолози посочват, че има някои действия, които не препоръчват, като например разказване на приказки на малчуганите, в които възрастните не вярват. Например съществуването на живот след смъртта. Затова е добре да признаем, че има въпроси, на които всъщност не знаем отговорите.

От друга страна, не става въпрос за подслаждане на реалността, а за използване на език, който е адаптиран към способността на детето да разбира.

Родителите и другите възрастни близки на детето също захаросват реалността, за да го предпазят от негативни емоции.

В този смисъл в много случаи трябва да се въздържаме от прекалена защита на хлапетата. Трябва да разберем, че за децата ни ще бъде много трудно да се научат да управляват тези негативни емоции, ако никога не ги изпитват.

Оставете ги да се ядосат и им покажете какво могат да направят с този гняв. Позволете им да се научат да гледат на реалността интелигентно. Трябва също така да ги научим как да се справят с несигурността, защото със сигурност живеем в свят, пълен с нея.

Не е достатъчно просто да спрете да подслаждате реалността за децата. Трябва да научите децата си да се справят с емоциите си по правилния начин.