Правилото на неловкото мълчание - ефективно комуникационно оръжие

Веднъж Стив Джобс се почувствал обиден, докато изнасял лекция. Той спрял да говори, за да предизвика съвсем не невинно мълчание, с което се опитал да постигне определен ефект. В тази статия ще обясним неговата стратегия.

Правилото на неловкото мълчание е инструмент за емоционална интелигентност. Използва се от хора като Джеф Безос - създател на Amazon, и Тим Кук - главент изпълнителен директор на Apple. Но човекът, който го предложи изначално, е консултантът Джъстин Барисо. Той написва книга по темата, която е изключително добре приета: „Applied EQ, ръководство за емоционална интелигентност в реалния свят.”

Хората, които използват правилото на неудобното мълчание, никога не се уморяват да обсъждат предимствата му. Те твърдят, че това е не само ефективно оръжие за придобиване на контрол над аудитория или работна група, но също така позволява на говорещите да бъдат много по-настоятелни в комуникацията си.

Както подсказва името, правилото за неудобно мълчание включва мълчание по-дълго от обикновено при определени обстоятелства. Неговите защитници твърдят, че то привлича вниманието на другите и помага за по-доброто изразяване на идеи, така че е възможно да бъде по-ясно и по-конкретно.

Колко време трябва да продължи това мълчание? По правило в разговор или лекция няма паузи от повече от четири-пет секунди. В този случай обаче паузите продължават десет или 20 секунди или дори повече.

Защо неловкото мълчание е неудобно? Това е така, защото нашите мозъци са адаптирани да имат почти автоматично взаимодействие в рамките на разговор. Докато единият събеседник говори, мозъкът на другия вече подготвя отговор. Освен това нормалното е единият да се въздържа от намеса, докато не разбере, че другият не е спрял да говори.

Но при неудобно мълчание човекът, който го генерира, спира да говори на определен етап, който обикновено не се разглежда като крайна точка. Той показва, че ще продължи да говори. Неловко мълчание може да възникне и когато единият от събеседниците сложи край на говоренето си и даде думата на другия.

Неловкото мълчание причинява забавяне в говоренето на отсрещния. В резултат на това той се чувства неудобно и може би дори несигурно. Може дори да се пита дали е казал нещо грешно или се чуди защо събеседникът му трябва да мисли толкова много, преди да отговори. Изведнъж той усеща, че от него се очаква много от това, което ще каже. В това се крие първото голямо предимство на правилото.

Инструмент за емоционална интелигентност
Освен интереса, който може да бъде събуден в събеседника, правилото за неудобно мълчание е ценно с това, че предлага възможността индивидът да организира по-добре идеите си, вместо да отговаря на първото нещо, което му хрумне. Може да се каже, че това е антидот срещу импулсивността в общуването.
И дългата пауза му позволява да подобри речта си. Вместо да казва каквото и да било, той психически обработва информацията и предлага по-ясна и по-директна форма на комуникация. Затова се избягват отклоненията. При работни условия това спестява време.

Редовните потребители на правилото за неудобно мълчание твърдят, че то предлага няколко конкретни предимства:
• Насърчава самочувствието.
• Помага за балансиране на емоциите.
• Помага ни да кажем това, което наистина искаме да кажем.
• Позволява ни да навлезем малко по-дълбоко в нашите мисли и думи.
• Помага ни да предложим по-ценни отговори.
• Благоприятства съгласуваността на комуникацията с нашите ценности и принципи.
• Упражняваме мислите си, затова не прибягваме до заучени фрази.

Големите бизнесмени като тези, които споменахме в началото на текста, прилагат това правило ежедневно. Например Тим Кук събира своите ръководители на отдели в началото на деня, но прекарва първия половин час, преглеждайки имейлите си в пълна тишина. Това не е арогантен жест, а покана за мълчание. Това означава, че когато започне срещата, всеки най-вероятно ще има да каже нещо ценно.

Разбира се, не може всички да бъдем като Тим Кук. В по-ежедневни и обичайни обстоятелства правенето на толкова дълги паузи може да се разглежда като знак за отхвърляне, предизвикателство или опит даден човек да изглежда важен.

Познаващите обаче темата твърдят, че въпреки факта, че може да предизвика известен шок, с времето отношението се разбира и се оценява. Но в някои случаи са необходими бързи отговори, особено когато въпросът не е твърде важен. С две думи, ключът се крие в това да знаете как и кога да използвате правилото за неловкото мълчание.