Пресметнатото мълчание - манипулативната пасивна агресия

Калкулираното мълчание понякога е форма на пасивна агресия. Определя се като премерен начин за използване на комуникация, в който мълчанието играе жизненоважна роля.

Неговата цел е да контролира и отслабва другия човек или неговата позиция. Хората не само манипулират с думи, но и с мълчание. Последната тактика е изключително токсична, защото носи маска.
Този вид манипулация съчетава съгласие и несъгласие, изразяване и липса на такова. Всичко се извършва по привидно произволен начин.

Манипулаторът е този, който определя ритъма на комуникация за собствените си цели. Другият човек не е нищо друго освен инструмент.
Защото самото мълчание е много двусмислена форма на изразяване. Това, което обикновено се случва е, че жертвата започва да се чувства много объркана или тревожна. Тя не знае какво да мисли и прекарва много време и емоционална енергия в отгатване какво означава мълчанието на отсрещния. Чувства се несигурна и се съмнява във всяка стъпка, която предприеме.

Жертвата си мисли, че проблемът е в нея. Не знае как да тълкува мълчанията и в крайна сметка им придава твърде голямо значение.

Как изглежда пресметнатото мълчание?
Един много често срещан тип започва, когато манипулаторът иска първо да говорите за всичко. Това не е учтивост. Ще ви „пуснат” да говорите, за да получат информация за вас и ви изучават.

Но бъдете внимателни. Това, че някой е спрял да говори, не означава, че ви манипулира. Поведението трябва да е често или постоянно. Трябва да е нарочно и едностранно. Отсрещният няма да говори много за себе си или ще го прави уклончиво.

Друга форма на изчислено мълчание е, когато някой прекъсне комуникацията внезапно и след това я възстановява отново от нищото. Той спира да отговаря на телефонни обаждания или съобщения без обяснение.
Но по-късно се появява, сякаш нищо не се е случило. И ако го попитате защо се е отдалечил, той ще ви каже, че всичко е наред. Просто го виждате по грешен начин.

Има и пресметнато мълчание, при което се налага определен вид цензура върху определени теми, без обяснение. Когато се опитате да ги повдигнете, другият човек ще избегне проблема и ще бъде уклончив.
Проблемът тук не е, че един от двойката не иска да говори за нещо конкретно. Проблемът е, че това е систематично и той не дава обяснения за това, знаейки, че отношението му ще засегне другия човек.

Думите са мощни, както и мълчанието
Това, което отличава манипулативното мълчание от спонтанното мълчание, е намерението. Всеки, който използва стратегията да се крие при липса на думи, го прави с цел да контролира другия човек.
Той знае, че това създава дискомфорт и проектира несигурност. И точно това иска. Когато се крие зад мълчанието, той оставя другия човек без никакви инструменти за ответна реакция.

Не бива да бъркаме манипулативното мълчание със срамежливостта. Не всеки има способността да общува спонтанно. Има хора, които се нуждаят от време, за да изразят това, което мислят и чувстват. Те не говорят, защото са срамежливи или им липсва увереност. Но целта им не е да контролират други хора. Това е, за да се защитят.

Изчисленото мълчание се отличава с ефекта, който има върху другия човек. Редува се с привидно „нормално“ общуване. Липсата на думи дава на хората усещането, че нещо е скрито.

Тъй като е фино, е трудно да се изправите срещу него. Има страх, че ще ви обвинят, че сте параноични или си измисляте неща. Но това нанася много щети в една връзка.

Този вид мълчание може да се окаже напълно агресивно, особено защото прави комуникацията мътна. Недоразуменията и догадките стават норма.