Има ли пристрастяване към татуировките?

Татуировките съществуват от хиляди години. Идеята да украсяваме кожата си с рисунки далеч не е чедо на съвремието. През последните няколко десетилетия обаче тази практика се е увеличила експоненциално. Изчезна връзката й с престъпността. Днес всички имаме поне един човек покрай себе си, който има татуировка.

Някои хора си правят татуировки, за да увековечат спомен, идея, връзка или важна история. Други индивиди просто ги имат с идеята да се разкрасят. Каквато и да е причината, татуировките ни позволяват да изразим кои сме. Следователно, самите татуировки обикновено имат наистина подчертана връзка с идентичността.
Въпреки това често се твърди, че притежаването на татуировки може да се превърне във вид пристрастяване.

Защо си правим татуировки?
Има много мотиви човек да се татуира. Един от най-важните е свързан с нуждата ни да се отличаваме от останалите, да бъдем и да се чувстваме единствени и уникални. Това е като да имаме собствена лична марка, която представлява част от нашата идентичност. В други случаи хората си правят татуировки по естетически причини.

Много тийнейджъри се татуират, за да се чувстват част от група приятели. Същото обикновено се случва и с пиърсинга. Всъщност е доста любопитно, че татуировката може да отговори на нуждата да се чувстваме различни, но в същото време на желанието да се чувстваме подобни с нашия кръг от познати.

Мотивацията може да бъде свързана с представяне на събитие. Например с дати и имена на важни за човека хора често се изобразяват под формата на татуировки. Като алтернатива, ако индивидът е преодолял травматично или трудно събитие, прави важна промяна в живота си или иска да си припомни личната си история, той може да се татуира.

Съществува ли пристрастяване към татуировките?
Пристрастяването е постоянна зависимост от определено вещество или поведение. Компулсивната консумация на храна, лекарства и алкохол са сред най-честите. Въпреки това има много други зависимости, които обикновено остават незабелязани.

За да се счита определено поведение за пристрастяване, е необходимо то да отговаря на редица критерии.
• Зависимости. Благосъстоянието на индивида започва да зависи изключително от пристрастяващия компонент. Това на практика се превръща в най-важното нещо в живота им и той изпитва непреодолима нужда да се обърне към веществото или поведението, за да остане спокоен.
• Толерантност. Тя изисква нарастващи количества от веществото или поведението, за да постигнат желания ефект. Това е така, защото ефектът от същото количество намалява значително при продължителна употреба.
• Въздържание. За зависимите хора е изключително трудно да поддържат въздържание от веществото или поведението. Незадоволяването на тази потребност им причинява дълбоки физически и психически страдания. Следователно, те са неуспешни, когато се опитват да спрат употребата на веществото или проблемното поведение поради липса на контрол.
• Отрицателни ефекти. Пристрастяването има значително и отрицателно въздействие върху много области от живота им. Това означава, че те изпитват дискомфорт и трудности при поддържането на ежедневните дейности по хармоничен и отговорен начин.

Понятието пристрастяване отразява определен начин на свързване с нещо или някого, което включва зависимост. Може да включва вещества, поведение или хора.

Въпреки че няма категорични изследвания по въпроса, много професионалисти в областта на психиатрията и психологията са изразили своите гледни точки относно съществуването на пристрастеност към татуировките. От една страна, установено е, че процесът на гравирането им върху кожата освобождава адреналин и ендорфини. Това осигурява приятно усещане за тялото, като в същото време помага на индивида да се справи с болката от татуирането.

Д-р Марк Д. Грифитс вярва, че за много хора правенето на татуировки може да е по-скоро страст, отколкото проблем, и че те не отговарят на критериите за пристрастяване.

„Докато много поведения могат да станат импулсивни, пристрастяването зависи от постоянни награди или подкрепление. Хората с разстройства, свързани с употребата на вещества или пристрастеността към хазарта, подхранват своите навици с чести (поне краткосрочни) възнаграждаващи преживявания, но дори най-татуираните момичета не се ангажират с това поведение редовно."
Марк Д. Грифитс

Знаем, че много хора придобиват определен вкус към честото татуиране и щом имат една татуировка, те мислят за следващата. Обаче същото нещо обикновено ни се случва всеки път, когато излезем от киносалона, след като сме гледали филм, който много ни е харесал. Излизаме от залата с нетърпеливо очакване на продължението му.

В заключение може уверено да заявим, че изкуството има тенденцията да се свързва повече със страстта и търсенето и изразяването на нашата идентичност, отколкото с пристрастяването. А кой твърди, че татуировките не са изкуство?