Злото съществува, защото добрите хора не правят нищо

Има хора, които веят знамето на добротата и се гордеят с алтруизма си. Но думите им се оказват празни, когато стават свидетели на “всекидневното” зло и не правят нищо. Тяхната неефективност е очевидна, когато се извърнат, затворят си устите и мълчат пред лицето на несправедливостта и чуждото унижение.

Една класика на злото е геноцидът на цели групи хора. Чуваме „зло“ и мислим за хора, които насилствено отнемат животи. Представяме си мъчител или терорист, който убива в името на някакъв бог или налудничавите си идеи.
Но зли действия се случват всяка минута, всеки ден, навсякъде около нас. Случват се в нашите семейства и с нашите близки хора.

"Светът е опасно място за живеене не заради хората, които са зли, а заради хората, които не правят нищо по въпроса."
-Алберт Айнщайн-

Повечето от нас нямат възможност да спасят някого от война или ситуации на насилие, които виждаме всеки ден по телевизията и социалните медии. Понякога обаче всичко, което трябва да направим, е да вдигнем поглед от екраните си, за да станем свидетели на неща, които нарушават чувството ни за човечност.

И толкова често ние сме тихи съучастници на тези действия. Като не правим нищо, гледаме на другата страна, преглъщаме неудобството си и насочваме вниманието си към нещо друго, ние участваме.

Говорим за ситуации като тормоз или чуване на викове през стените от нашите съседи. В апартамента до нас децата плачат, а възрастните са малтретирани мълчаливо. Говорим и за онзи съсед, който наранява домашните си любимци, онази майка, която е зла към детето си, когато го води на училище, мениджъра, който експлоатира и унижава своя служител.

Злото има много лица, форми и начини за разпространение на силата си. Въпреки това причината, поради която оцелява, е много ясна: защото уж „ добрите хора “ не правят нищо, за да го спрат.

Произходът на злото и толерантността към злото
Артър Конан Дойл използва много интересен термин в своите книги, когато Шерлок Холмс се изправя срещу професор Джеймс Мориарти. Той каза, че Мориарти страда от „морална лудост“. Без да има предвид, този израз всъщност капсулира идея, която много от нас имат. Идеята е, че само болни хора или хора с някакво психическо разстройство са способни да извършват зли действия.

Може да се окаже, че докато може да използваме етикета „патологичен“, ние по някакъв начин намираме смисъл в действия, които изглеждат нелогични и необясними. Независимо от това, колкото и обезсърчаващо да е, това невинаги е свързано с болест или разстройство. В повечето случаи на ужасно, разрушително поведение, няма никакво антисоциално личностно разстройство или болест.

Понякога нормален човек прави нещо лошо, защото така е възпитан, защото е последствие от научени навици от нефункционално детство. Друг път са хора със слаб емоционален контрол, които се увличат от своите импулси и външни влияния. И накрая, има моменти, когато нашата среда и обстоятелства действат като течение, което ни тегли към злото.

Зла „есенция“ или зъл ген не съществува или поне е изключително рядък. Истината е, че всички ние сме способни да се съгласяваме със злото, ако имаме подходящ момент и условия.

Защо мълчим пред лицето на несправедливостта?
Една от причините злото да триумфира е, че привидно добрите хора не правят нищо. Но защо? Защо не действаме? Какво обяснява нашата неподвижност, затворените ни очи пред истината?

• Първата причина е проста. Казваме си, че това, което виждаме, няма нищо общо с нас. Ние не сме отговорни, не сме го причинили и човекът, който страда, не е част от нашата група. Липсата на емоционално участие определено е една от основните причини за нашето бездействие.
• Вторият аспект е свързан с нуждата ни да пазим мира. Например тийнейджър, който е свидетел на нараняване, нанесено на друг ученик, може да избере да мълчи, вместо да каже нещо. Неговата пасивност може да е причинена от страха му да не наруши баланса. Може да се страхува да изложи на риск и социалното си положение. Защитата на жертвата може да я постави на опасно място. Или пубертетът рискува да загуби статута си и може би самият той ще се окаже плячка.

Както каза философът Едмънд Бърк, справедливостта съществува само защото хората полагат усилия да се противопоставят на несправедливостта.

Важността да отворите очите си за всекидневното зло
Злото идва в много форми и размери. Може да бъде изтънчено и да говори много езици. Привилегия, вербална агресия, дискриминация, отхвърляне, несправедливост...

„Толерантността е престъпление, когато се прилага към злото.“
-Томас Ман-

Не става дума за излизане в търсене на злото и страданието. Всичко, което трябва да направим, е да отворим очи и да сме чувствителни към това, което се случва точно пред нас. Всеки ден, в собственото си обкръжение. Всички сме отговорни за спирането на несправедливостта и няма по-добро място да започнете от дома.