Да имате висок коефициент на интелигентност, не означава, че сте умни. Не е нужно да преравяте всякакъв вид източници, за да намерите доказателства за невероятни действия на глупост, извършени от интелигентни, дори гениални хора.
Заради това много от тестовете, които „измерват“ коефициента на интелигентност, улавят само един тип интелигентност. В повечето случаи това е аналитична интелигентност – способност, която разпознава модели и разрешава аналитични проблеми.
Повечето тестове, измерващи коефициента на интелигентност, не признават другите два аспекта на човешката интелигентност: творческа и практическа интелигентност.
Творческата интелигентност е способността да се справяме с нови ситуации. Практическата интелигентност е нашата способност да правим неща. През първите 20 години от живота си хората са възнаградени за своята аналитична интелигентност. Имаме образователна система, структурирана около това да ни обучава в това отношение.
Отдавна професионалните ни сфери са превзети от рационалната интелигентност. През столетията е възпитано презрение към емоциите. Смятало се е, че чувствата са източник на негативно влияние върху изпълнението на всякакъв вид работа.
В момента обаче емоциите са спечелили собствената си заслуга и емоционалната интелигентност е високо ценена.
Прекомерното его е една от причините, които карат интелигентните хора да не се държат като такива. Понякога се смятат за всезнаещи, всемогъщи или неуязвими и това им пречи да видят реалните последствия от действията си.
Коментари (0)
Вашият коментар