Синдром на изместеното дете, или "щетите", които нанася новото бебе на първородните

Синдромът на изместеното дете обхваща набор от реакции, които то проявява, когато ново бебе пристигне у дома.
Този синдромът се отнася до затруднение, което засяга по-големите братя и сестри. Засяга, макар и не толкова силно, и предпоследното дете.

В момента не са много семействата с повече от две деца, а броят на тези, които решават да имат само едно, расте. Въпреки това все още има много семейства с по-големи братя и сестри. Те са най-податливи на изживяване на синдрома на изместеното дете .

Второто или третото дете са в безопасност от синдрома на изместеното дете поради ясна причина: те са имали братя и сестри от раждането си. Те дори не знаят какво означава да си единствен в умовете и сърцата на родителите си. Когато се появи брат или сестра, по-голямото дете го възприема като натрапник.

Когато „натрапникът“ пристигне
Синдромът на изместеното дете обхваща набор от прототипни поведения и реакции при най-голямото дете, когато се появи ново бебе в семейството. Същността на тази психологическа картина е, че то вижда новото дете като натрапник, а не като някого, с когото имат връзка.

Всички по-големи братя и сестри го изпитват, но невинаги със същата интензивност. Обикновено е преходно. Има обаче случаи, в които то става постоянно явление.
Това е нещо, което засяга благосъстоянието на детето и дори може да причини здравословни проблеми.

Най-характерната черта на синдрома на изместеното дете е желанието на по-големия брат или сестра да привлече вниманието на своите родители. Освен това те имат желание да атакуват или елиминират „натрапника“, дори ако изглежда, че обичат най-новия член на семейството и демонстрират, че искат да се грижат за него. Ако родителите не знаят как да се справят с тази ситуация, това може да причини голяма вреда на засегнатото дете.

Симптоми на синдрома на изместеното дете
Дете, засегнато от синдрома на изместеното дете, особено ако е много малко, не знае какво се случва с него. То дори не разбира, че отхвърля брат си или сестра си. То просто вижда как всички се фокусират върху новото бебе и му обръщат повече внимание.

По правило тези деца показват промени в поведението си, изразяващи се в една или повече от следните прояви:
• По-голяма агресивност.
• Изключителна пасивност.
• Слабо представяне в училище.
• Интровертност.
• Не иска да играе.
• Промени в апетита.
• Нарушения на съня.
• Чести изблици на гняв.
• Връщане към поведение като смучене на палеца, говорене като по-малки деца и т.н.

Могат да се появят и физически симптоми или дори здравословни проблеми. Понякога има храносмилателни проблеми, инфекции или главоболие. Може да развият алергии като дерматит или астма. В някои случаи те получават треска и дори гърчове.
Синдромът на изместеното дете може да засегне децата както физически, така и психологически.

Какво може да се направи?
Синдромът на изместеното дете може да се разпространи и в живота на възрастните, ако не се управлява правилно. Това може да създаде възрастни индивиди с дълбоко чувство на изоставеност и усещането, че „нямат място в света“. Не са изключени ревност и състояние на очевидно необясним траур.

Най-добре е да започнете да работите с детето преди раждането на братчето или сестричката. То трябва да бъде научено да споделя пространството, което преди е било само негово. Затова е много важно да го включите в подготовката за раждането. Например родителите трябва да го попитат за неговото мнение за това къде ще спи новото бебе. По-голямото дете може да помогне за закупуването на дрехите на новото бебе и всичко, от което се нуждае малчуганът.

Освен това е изключително важно то да разбере, че майка му трябва да отиде в болницата, за да роди бебето. В толкова ранна възраст за децата не е лесно да разберат толкова дълги отсъствия. Още по-малко, ако майката се върне у дома със конкурент на ръце.

Ето защо е важно да се гарантира, че тези деца продължават да заемат важно място в живота на своите родители, които от своя страна трябва да споделят с първото си дете появата на бебето като семейно събитие, а не като драстична промяна в грижите и обичта, проявени към баткото или каката.