Болест на празното сърце, или защо младите хора не виждат смисъл в живота

Болестта на празното сърце обикновено се появяват при млади хора, които са много взискателни към себе си. Академичният и работният натиск, добавен към липсата на екзистенциално чувство за съществуването им, ги води до ситуации на голяма мъка и опустошение.

Това не е органично заболяване. Не може да се диагностицира чрез кръвни изследвания или рентгенови снимки. Нито пък най-добрите лекари ще могат да го разпознаят, като преслушват сърцата със стетоскоп. Това не е сърдечно заболяване, а психологическо състояние, което стои зад много самоубийства сред по-младото население.

Терминът е въведен през 2016 г. от професор Ксу Кайуен, заместник-директор на Центъра за обучение и консултиране по психично здраве в Пекинския университет в Китай. Той използва словосъчетанието k o ngxin bing, или празно сърце, за да определи студентите в родината си, които са получили достъп до престижни университети, но нямат никаква жизненоважна цел.

Това явление обаче не е изключително за източния свят. Западната култура също показва тази реалност.

В повечето случаи на празно сърце страдащият изпитва и хронична тревожност. Младите хора се чувстват все по-притиснати от общество, което не отговаря на техните очаквания.

Проф. Кайуен заявява, че 40,4 процента от анкетираните то него първокурсници смятат, че животът е безсмислен. Освен това 30,4% мразят ученето.

Така че защо учат? Младите азиатци изпитват висок семеен и социален натиск. Те трябва да бъдат най-добрите, най-подготвените в силно конкурентен и взискателен контекст. Те се подготвят за бъдеще, в което дори не вярват, в момент, когато едва са имали възможността да изяснят собствената си идентичност или житейска цел.

Те отиват в университета, чувствайки голяма празнота и липса на цел. В действителност това е вид безпокойство, което са изпитвали през целия си живот, но с наближаването на зряла възраст достига неуправляеми размери. Тогава се появява хроничната тревожност и напълно източва енергията им. Някои от тях спират да учат, докато други завършват със сериозни психични проблеми.

Симптоми на болестта на празното сърце

Връзките са социални задължения
Много от тези младежи на пръв поглед имат перфектен живот. Те имат много приятели и връзки, но не са доволни. Връзката с техните връстници не им носи истинско удовлетворение, защото те го виждат като просто социално задължение.
Те правят това, което се очаква от тях, но не намират смисъл в почти нищо.

Самота и неразбиране
Тъй като социалните взаимоотношения не им придават никакво значение, за тези млади хора е обичайно да се люшкат постоянно между чувството на празнота и самота. Те също се чувстват разединени и неразбрани и сами още от детството си.
Родителите им упражняват над тях от ранна възраст прекомерни, почти нечовешки изисквания. Това означава, че те пропускат шанса да бъдат деца. Те никога не получават възможността да играят и да се насладят на спокоен, спонтанен и любопитен детски живот.

Добри академични постижения, с които дори не се гордеят
Болестта на празното сърце се предизвиква от натиск да се справят добре академично. От тях се очаква да бъдат отличници. Това води до проблеми с психичното здраве, като депресия и тревожност, както и нарушения на съня и злоупотреба с вещества.
Болестта на празното сърце и липсата на съществен смисъл
Това състояние е по-скоро подобно на екзистенциалната депресия. Страдащите не намират смисъл в живота. Когато единственото нещо, което се очаква от тях, е да успеят и да бъдат най-добрите, те просто накрая се питат за какво изобщо трябва да го правят.

От малки те носят тежестта на хроничната тревожност. Страхуват се да не бъдат това, което семейството им очаква да бъдат, страхуват се от бъдещето и изпитват непрекъснат стрес и мъка, денем и нощем. Това се смесва с вечното съмнение дали усилията им ще ги доведат до нещо конкретно.

Мисли за самоубийство и отпадане от училище
Д-р Дейвид Шарф, професор в Джорджтаунския университет, разказва за шокиращ случай в книгата си „ Брак и семейство в съвременен Китай“ (2021). Това е историята на 14-годишно момиче, което създава клуб за самоубийства. Неспособна да отговори на очакванията на родителите си, тя обяснява, че смъртта за нея не означава нищо.

Болестта на празното сърце се прокрадва рано при младите. Много от тях се опитват да посегнат на живота си, а други не могат да издържат на натиска и напускат училище. Правейки това, те също трябва да понесат чувството, че са разочаровали семействата си.

Несъмнено има нещо, което е провалено в съвременното общество, когато новите поколения не вярват в бъдещето си. Нещо не е наред, когато подрастващите и младите хора не намират смисъл в живота и просто се увличат от обстоятелствата. Чувстват се празни, самотни и тъжни.