Ноцебо ефектът, или когато сами си вредим

„Това, че ти не можеш или не знаеш как се лекува нещо, все още не означава, че „нещото“ е нелечимо!“

Норбеков

Всеки е изпитвал върху гърба си плацебо ефекта. дали не се отнася същото и за ноцебо ефекта?

На латински "ноцебо" означава „нанасям вреда“.

Ноцебо е вярването, убеждението, че сте болни или ще се разболеете от нещо, че сте в беда или ще пострадате. Че никога няма да материализирате мечтите си. Че на вас "така ви е писано" и точка.

Ноцебо е форма на самоограничение без реално да има нужда от нея.

Ако още от малки мечтата ви е да станете виртуозен музикант, но учителят по солвеж ви каже, че нямате музикален слух, най-вероятно ще "оглушеете" за музиката, ако му повярвате. ще захвърлите китарата в някой ъгъл на тавана и ще хукнете да учите ядрена физика.

Ако родителите отбележат, че синът им не става за математик, твърде вероятно е той едав да изкласи по тази дисциплина, вярвайки, че наистина не го бива с цифрите.

Помнете, че детето е празен файл, върху който родителят пише своите констатации за челядта си, които понякога остават записани в главата на хлапето през целия му живот.

В повечето случаи ноцебо ефект се създава без умисъл. Под формата на мнение.

"Пиша грозно, никога няма да го науча този английски, не ме бива да продавам труда си адекватно, все съм излъган от приятелите си, постоянно боледувам...."

Повечето от ограничаващите ни вярвания са плод на ноцебо ефект, защото в даден момент в миналото сме се съгласили с мнението на някого.

Чули сме изречение, изказано по конкретен повод, и сме направили извод, до който прибягваме всеки път, когато се окажем в сходна ситуация.

Там се разболяват най-много хора. Най-голямото престъпление, пораждащо един от най-силните ноцебо ефекти: „Остават ви еди колко си години/месеци/седмици живот!“

И така хората измират, спазвайки послушно срока на докторите.

През 1974 г. кливландският лекар Клифтън Мидър имал пациент на име Сам Лонди. Той бил пенсиониран продавач на обувки, страдащ от рак на хранопровода. Затова никой не се изненадал, когато Лонди починал две седмици след поставянето на диагнозата. Изненадата дошла след смъртта му, когато при аутопсията в тялото му били открити съвсем малко ракови клетки, които определено не били достатъчни, за да го убият. В последствие Мидър казва: „Човекът почина с рак, но не и от рак.“

Но от какво е починал Лонди, ако не от рак на хранопровода? Да не би да е починал, защото е повярвал, че ще умре? Този случай продължава да занимава Мидър три години след смъртта на Лонди: „Аз смятах, че той има рак. Той мислеше, че има рак. Всички около него смятаха, че е болен от рак. Дали по някакъв начин не му отнехме надеждата за живот?“

Случаите на ноцебо ефекта навеждат на идеята, че лекарите, родителите и учителите може да отнемат надеждата, програмирайки ни да вярваме, че сме безпомощни.

Така че следващия път, когато някой ни издаде "присъда" или сами си я втълпим, нека повикаме на помощ не неволята, а плацебо афекта. С него ще живеем по-дълго и по-добре!