Плюсовете и минусите на това да си най-малкото дете

Зигмунд Фройд отдава голямо значение на реда на раждане на децата. Той смята, че оказва голямо влияние върху формирането на характера, процесите на идентификация и конфигурацията на неврозите. Фройд отбелязва, че често най-големият син е този, който отговаря за запазването на традициите на предишното поколение, докато най-малкият син е откривателят на нови територии.

От тази гледна точка най-големият син е този, който е предназначен да се идентифицира най-силно с баща си. Това е директна идентификация. Родителят очаква именно това дете да бъде негово продължение, негов двойник. Неговата роля е да успокои нарцистичните рани на таткото. Често това го изправя срещу братята и сестрите му, защото иска да бъде „уникален“ в тази йерархична структура.

От друга страна, най-малкият син преживява по-сложен процес на идентификация. Той често се оказва част от нарцистичните идеали на майка си. С други думи, превръща се в нейния „идеален продукт“. Това дете обикновено поставя под въпрос традициите и не се чувства задължено да запази нещо от завета на родителите си. Освен това фантазията за изместване на баща си има тенденция да бъде отпечатана в него.

Най-малкият син може да е по-несигурен поради свръхзакрила от страна на родителите му. Неговата позиция невинаги е най-удобната. Зависи от семейството, от което идва. В повечето случаи той е носител на желанията на майка си.

Има цяла гама от стереотипи, свързани с това да си най-малкото дете в семейството.
Тези деца често се разглеждат като разглезени и отдадени на склонността да действат първо и да мислят по-късно.
Истината е, че определящият фактор е типът семейство, в което са родени. Ако семейната структура е любяща и здрава, те ще бъдат обгрижвани и ще бъдат отгледани в конструктивна среда.

От друга страна, ако говорим за дисфункционално семейство, най-малкото дете може да се окаже жертва на различни форми на насилие. То е по-уязвимо от своите братя и сестри и израства в среда, която е структурирана по неадекватен начин. Това дете може да бъде обременено не само от невротични родители, но и от объркани братя и сестри.

„ Децата ви не са ваши деца. Те са синове и дъщери на копнежа на Живота за себе си.”
- Халил Джебран-

Най-малкият син в митологията
Най-малкият син отдавна заема решаващо място в различни истории, митове и легенди. В Библията първите братя в историята са Каин и Авел. По-малкият е Авел, който става жертва на брат си, който му завижда, че е любимец на Господ.

Най-малкият син на Яков е Йосиф. Той е продаден от братята си на търговци, възмутени, че баща им го предпочита пред тях.

В древногръцката митология Гея натоварва най-малкия си син Сатурн със сложната задача да се опълчи на баща му Уран, като го детронира. След това обаче у Сатурн се поражда страха, че собствените му деца ще направят същото с него, затова решава да ги погълне веднага щом се родят.

Въпреки това Юпитер, наричан още Зевс, най-младият от потомството му, е спасен от тази съдба. Но отново се повторя митът: Юпитер спасява братята си и повежда война срещу баща им Сатурн, когото побеждава, ставайки цар на Олимп.
Както виждаме, в митологията най-младият играе двойната роля на жертва и спасител.

Най-малкото дете в психологията
В психологията дори се говори за „синдрома на най-малкото дете“ като реалност, наблюдавана в много семейства. Майките са склонни да бъдат прекалено предпазливи към най-невръстното си дете. Това може да го накара да стане по-зависимо и несигурно.

Също така е обичайно да продължи да се усеща и да се държи като крехко дете, дори и в живота си на възрастен индивид.
Свръхзащитното майчинство го кара да чувства, че другите са виновни за негативните ситуации, които преживява. Освен това той трудно различава автономията от безпомощността.

От друга страна, тези деца са склонни да бъдат по-отворени и толерантни от своите братя и сестри. Въпреки че им е трудно да се утвърждават, те притежават и повече социални умения за преодоляване на различията и емпатия.

Ако могат повече да се доверят на собствената си преценка и да спрат да се страхуват от липса на подкрепа, те ще станат прекрасни възрастни.