Трагичното детство на Мерилин Монро

Мерилин Монро преоткрива себе си, за да постигне успех и да оцелее във враждебната среда на Холивуд. Истинската Норма Джийн обаче винаги е с нея, напомняйки й за раните от детството и чудовищата, които я бяха наранили.

Една от легендите на киното има травматично детство. Тази година се навършват 60 години от смъртта й и нейната вечно млада личност продължава да ни очарова и озадачава.

Един пример е последният документален филм на Netflix за нейния живот - „Мистерията на Мерилин Монро: Нечутите записи.”
В този нов разследващ материал ирландският писател и журналист Антъни Съмърс ни показва свидетелства от много хора, които са я познавали на различни етапи от живота й.

Съмърс разкрива няколко аспекта, които в действителност не са съвсем нови.

Първият е възможното участие на най-висшите политически ешелони от онова време в смъртта на Мерилин.

Вторият е сексуалното насилие, което е претърпявала през цялата си кариера - каменист и труден път, който много актриси е
трябвало да изминат, ако искат да получат роли в света на киното.

Един забележителен ъгъл, разгледан в този документален филм, е свързан с детството на Мерилин. Разказите на семейството на лекуващия я психиатър разкриват аспекти на определени травматични отпечатъци, които несъмнено са засегнали дълбоко нейния живот.

„Снощи отново бях будна цяла нощ. Понякога се чудя за какво е нощното време. За мен почти не съществува – всичко изглежда като един дълъг, дълъг, ужасен ден.”
-Мерилин Монро-

Актрисата прекарва детството си в различни сиропиталища и домовете на приятелите на майка си.

Празни, тъмни стаи и нужда от обич
Мерилин Монро опакова десетки книги всеки път, когато пътува. Тя също така оставя голямо място в багажа си за бутилки алкохол, барбитурати и транквиланти. Казват, че ако има нещо, което я определя, това е нейната неточност. Снимки, вечери, гала, срещи... тя никога не пристига навреме. Говори се, че тя го е правила, за да играе труднодостъпна и да увеличи очакването на другите за нейното пристигане.

В действителност обаче Мерилин е изгубена в дълбините на собствения си ум и няма контрол над реалността. Тя взема вани с часове, в които се опитва да почисти кожата си от мръсотията, която според нея Холивуд е импрегнирал в нея. По този начин тя се опитва да се върне към истинската си същност, към Норма Джийн. Въпреки че това би означавало да се свърже отново с детството й и определени травми, които никога не са били излекувани.

Ралф Грийнсън е неин психиатър през последните три години от живота й. Мишел Шнайдер, автор на „Последните сесии на Мерилин”, и Лиза Апинянези, автор на „Луди, лоши и тъжни: История на жените и лекарите на ума”, ни дават някои интересни факти за тази връзка между лекар и пациент.

„Сега не може да излезеш“ - момичето, което живееше в тъмни стаи
Гладис Монро Бейкър, майката на Мерилин, страда от параноидна шизофрения. Тя прекарва целия си живот лекувайки се в психиатрични болници. Чарлз Стенли Гифорд, бащата на Мерилин, бързо изоставя майка й, щом разбира, че е бременна. Тези две основни фигури почти не присъстват в живота на малката Норма, нито били заменени от други хора.

Детството й е тъжно и неравно пътуване между сиропиталища и семейни приятели. Тя никога не намира стабилност или емоционално убежище.

Нейното детство и юношество са белязани от липсата на всякакви форми на привързаност, любов и защита. Когато е на осем години, в стаята й влиза възрастен мъж. След като заключва вратата, той й казва няколко думи, които тя никога няма да забрави: „Сега не може да излезеш“. Това е първият път, когато тя е сексуално малтретирана.

По-късно тази роля ще поеме неин братовчед или семеен приятел и т.н. На 16-годишна възраст й е уреден брак със съсед на имен Джим Дохърти, 20-годишно момче. Идеята е някой друг да поеме отговорността да я издържа. Въпреки това не след дълго тя започва кариера като модел и холивудски режисьор я открива за киното.

Оттогава нататък Норма Джийн започва да изгражда образа на Мерилин Монро, за да избяга от детството си и да постигне успех. Въпреки това тя никога не е спирала да живее в тъмни стаи... както физически, така и психически.

„Току-що, когато погледнах през прозореца на болницата, където снегът беше покрил всичко, изведнъж всичко беше приглушено в зелено. Тревата, опърпани вечнозелени храсти – въпреки че дърветата ми дават малко надежда – пустите голи клони, обещаващи, че може би ще има пролет и може би обещават надежда.”
-Мерилин Монро-

Ралф Грийнсън, брилянтният неортодоксален психоаналитик
Той е виден американски психиатър и психоаналитик. На дивана му Мерилин Монро разказа множество истории на ужасите. Повечето от тях са свързани с многото сексуални посегатели, които тя познава от първо лице. Например Джо Шенк, 69-годишният президент на студиото 20th Century Fox, на когото тя трябва да се отзовава винаги, когато е „помолена”.

Тя ги нарича „вълци“. Те са героите, с които трябва да се справи, ако иска да й бъдат дадени роли във филми, както тя обяснява в автобиографията си „Моята история“.

Д-р Грийнсън обаче е по-загрижен за травмиращото й детство. Това, което я кара да се отдава на обидни и бурни емоционални връзки. Нещо, което я превръща във фигура, която постоянно се нуждае от обич, много често саморазрушителна.

Тези, които са познавали Грийнсън, споделят, че отношението му към Мерилин било неортодоксално. Той я интегрира в собственото си семейство в опит да й предостави еталон за това каква е безопасната среда. Тя имала картбланш да му се обади и да отиде в дома му, когато пожелае. За съжаление, това я накарало да стане зависима от него, което всъщност не й помогнало.

Една от маниите на Мерилин е да бъде сред умни хора. Тя търси мъжки авторитетни фигури, в които да види бащата, който никога не е имала.

Травматичното детство на Мерилин Монро и последиците от него
Посттравматичен стрес, хронична депресия, зависимости... Травматичното детство на Мерилин Монро определя нейната личност. Тя е емоционално крехка и нестабилна, но достатъчно умела, за да създаде характер и да постигне успех. Цената, която плаща обаче, е твърде висока.

Понастоящем се смята, че психичните проблеми, които е имала, може да се дължат на биполярно разстройство или гранично личностно разстройство. Това, което се знае, е, че неразказаните мистерии на живота й ще продължат да бъдат обект на нови разследвания и телевизионни документални филми.

За съжаление, историята на Холивуд е пълна със счупени кукли, които са постигнали безсмъртие, продавайки душите, телата си и дори живота си. Норма Джийн е може би най-тъжният пример.