Изпитвали ли сте някога синдрома на Париж?

Синдромът на Париж е идентифициран за първи път от психиатър на име Хироаки Ота. Въпреки че страдащи от него са предимно хора от японски или азиатски произход, може да се появи и при туристи от други части на света. Това е особено разпространено сред тези, чиято култура е доста различна от тази на френската столица.

В случая на азиатците те изпитват дълбок шок, който дори може да причини травма или физически симптоми, както и нервни сривове. Защо се случва това? Най-вече заради „сблъсъка” на традициите и очакванията, които имат за пътуването си.

Повечето от страдащите от синдром на Париж са жени над 30-годишна възраст. Тяхната представа за Града на светлините, който е вълшебно, романтично място, идеално за намиране на любов, идва от филми и книги.

Всъщност туристите от всяка страна може да бъдат изненадани от истинския Париж и разликата от това, което са си представяли.
Японците обаче са склонни да проявяват по-интензивни симптоми. Въздействието на културния шок е такова, че те често се травмират и дори се нуждаят от медицинска помощ. Може да звучи крайно, но е истина.

Идиличната визия на тези туристи за Париж се дължи на филмите, които покриват столицата на Франция с един романтичен филтър. Но освен пищността и красотата на Шанз Елизе, Лувъра, катедралата Нотр Дам, река Сена, живописния квартал Монмартър и величествената Айфелова кула, има и шум, блъскане, големи тълпи, мръсотия...

Освен това френският характер е типичен за средиземноморските индивиди и напълно различен от този на японците, които имат изключително спокойна и сърдечна култура. Докато парижаните са склонни да бъдат екстровертни и шумни. Говорят високо на улицата и нямат проблем да се карат помежду си в кафене. Точно обратното се случва в градовете на Япония, дори в пренаселеното Токио. Хората са по-културни, услужливи и премерени. Те също така са по-малко „емоционални“ и по-рационални.

Следователно японски турист, пристигащ в Париж, се среща с поведение, което е напълно чуждо за него. Освен това, ако си е представял френската столица като приказка, е още по-зле.

Всъщност за всеки пътник, който пристига на място, където хората крещят, сигналите на светофарите пищят, а жителите не са учтиви или услужливи, това може да бъде голям шок.
За японците, засегнати от Парижкия синдром, реалността на този мегаполис ги завладява и тялото им казва „стига“.

Посолството на Япония в Париж предоставя 24-часова гореща линия за сънародниците си, които посещават града. Дипломатите твърдят, че шокът настъпва през първия ден и не продължава повече от 48 часа. След този етап посетителите започват да се наслаждават на всички чудеса, които Градът на светлините може да предложи.

Нещо подобно може да се случи и с други добре познати градове. Мястото, което най-много прилича на Париж, е Ню Йорк. Това е така, защото във филмите виждаме Бруклинския мост, Сентрал Парк и заснежените улици по Коледа. Но когато пристигнем, това е друга реалност, която ни приветства.