Нещастието на хората, които имат твърде много

В съвременния свят много хора смятат, че голяма част от проблемите им произтичат от липсата на достатъчно имане.
Затова те посвещават голяма част от живота си на придобиването на нещата, които уж ще ги направят щастливи.
Тъй като тези разсъждения всъщност са неверни, те никога не постигат или получават достатъчно, за да се зарадват за дълго време.

Какъв е намекът за нещастие при хората, разполагащи с твърде много?
Излишъкът се преживява като тежест. Това води до трудности и изкривявания, когато става въпрос за постигане на автентично качество на живот. Това се отнася за всичко - излишък от храна, напитки, вещи, красота, успех...

„Бедността не произтича от намаляването на богатството, а по-скоро от умножаването на желанията.“
-Платон-

Желанието да имаме все повече и повече нещо, не произтича от конкретен недостиг. Милионерът не се нуждае от повече пари, но това не означава, че не желае повече. Това, което се случва, е, че истинското желание е маскирано и затова никога не може да бъде удовлетворено.

Има истина, която на пръв поглед си противоречи: липсата на материални блага отстъпва място на нещастието, но притежаването им не е началото на щастието. Хората се нуждаят от материална основа, за да се утвърдят, за да растат и да се развиват. Ако ни липсва този екзистенциал минимум, това може да попречи на нашата автономност.

Крайната бедност не позволява достъп до образование, здравеопазване и културни блага. Пречи ни да се наслаждаваме на ползите от обществото. Тя ни обрича на несигурен живот и нещастие, което се върти почти изключително около гарантирането на оцеляването ни.

На другата крайност са тези, които имат твърде много. Те теоретично трябва да бъдат по-щастливи, тъй като имат всичко, че и отгоре. Лесният им достъп до образование, възможността им да се радват на по-приятни преживявания и самият факт, че се разпознават като късметлии от повечето хора, би трябвало да доведе до по-висока степен на щастие в живота им. Но много от тях са потопени в нещастие.

Индивидите, които имат твърде много, са склонни да бъдат проблемни, взискателни и неконформисти. Те са доминирани от техните капризи. Засегнати са от недоволство. Егоистични, ако не и лениви, когато са изправени пред света. Те са склонни да бъдат цинични. Разбира се, това не се отнася на 100% за всички, които имат повече от достатъчно, но е много често срещано.

По-малко или по-малко повече?
В областта на личностното развитие парите са само инструмент. Далеч не са най-важното нещо в живота. Всяко човешко същество трябва да може да разчита на определени минимални условия, които ще позволят неговото развитие и интегриране в обществото. Но в крайна сметка това, което определя успеха или неуспеха на някого, който е роден в условия на бедност, е способността му да приема креативно тези трудности.
Животът е ежедневно предизвикателство от много ранна възраст.

За хората с излишък въпросът не е труден, нито много вълнуващ. Те много рядко са изложени на екстремни ситуации, в които битието трябва да надделее над притежанието. Много хора с пари се предпазват от това и отглеждат децата си в условията на строги икономии. Въпреки това хоризонтът им е практически сигурен, за разлика от тези, които нямат нищо.

Крайният резултат от всичко това е, че в повечето случаи тези, които имат по-малко, развиват по-голяма устойчивост. Те се научават да се справят с разочарованието и успяват да оценят това, което получават. Тези с излишък пропускат тези уроци. Вярно е: те ще страдат по-малко в много аспекти. Но обикновено те също така ще бъдат по-малко устойчиви на ударите на съдбата.