Легендата за Карл Велики - история за любовта

Легендата за Карл Велики е една от най-умните и интересни истории на Итало Калвино. Този прекрасен италиански писател, роден в Куба, остави впечатляващо свидетелство за своята остра чувствителност и ясна интелигентност в този разказ.
Започвайки от фантастична и почти малко вероятна история, той успява да улови дълбоката и аналитична визия за страстната любов.

Много от произведенията на Калвино имат привкус на приказки. Легендата за Карл Велики може да бъде категоризирана в тази група.
Историята прави впечатляващо разкритие за романтичната любов.

Легендата за Карл Велики започва така: „В края на живота император Карл Велики се влюби в германско момиче. Бароните в двора му бяха изключително разтревожени, когато видяха, че суверенът, изцяло отнесен от любовната си страст и без да помни царственото си достойнство, пренебрегва държавните дела.”

Любов, измама, заклинание
След като се влюбва толкова силно, се случва немислимото. Неговата любима почива внезапно. Легендата на Карл Велики казва, че любовта му не умряла заедно с нея. Императорът, ослепял от болка и накарал балсамираният труп на изгората му да бъде донесен в спалнята му. Той не искал да се отделя от нея дори за миг.

„Архиепископ Турпин, разтревожен от тази страшна страст, заподозря омагьосване и настоя да бъде изследван трупът. Скрит под език на мъртвото момиче, той намерил пръстен, в който бил поставен скъпоценен камък."

Така било открито, че това, което стоеше зад тази пламенна любов, всъщност е заклинание. В крайна сметка Карл Велики не бил точно влюбен в младата германка. Любовта му била дело на магия, а не истинско чувство.

Итало Калвино започва да разкрива тук истинската природа на любовта. Има нещо, което любимият притежава, но той самият в ядрото си не представлява това, което изгората му мисли за него. Влюбеният се влюбва в това, което другият носи, а не в него самия.

Когато обичаш, се отказваш от логическите правила и започваш да приласкаваш невъзможното.

Любов - пръстен със скъпоценен камък
Краят на легендата за Карл Велики не може да бъде по-изненадващ и поразителен. „Веднага щом пръстенът отиде в ръцете на Турпин, Карл Велики се влюби страстно в архиепископа и набързо накара слугите си да погребат момичето. За да избегне неприятната ситуация, Турпин хвърли пръстена в Боденското езеро. След това Карл Велики се влюби в езерото и никога нямаше да напусне бреговете му."

В тази последна част е разкрита същността на тази неразумна, страстна любов. В крайна сметка Карл Велики не се интересува какъв е обектът на любовта му. Затова той се влюбва в архиепископа и след това в езеро, което обича завинаги. Тайната на всичко беше в този вълшебен пръстен.

Пръстенът е предмет с краища, но без нищо в центъра си. Това е кръг, който определя празнотата. Но има скъпоценен камък - нещо, което блести, привлича, заслепява.
В крайна сметка това е любовта или поне някои я характеризират по този начин.