Митът за нимфата Дафне е история за нейната неуспешна любов с бог Аполон. Между редовете на легендата ще прочетете онова, което някои хора наричат "тревожност при проникване" – сексуален страх, основно наблюдаван при на жените.
Психологията използва тази митология като референция за комплекса на Дафне, известен също като „страх от секс“, „тревожност при проникване“, „генофобия“ или „еротофобия“.
Дафне била дриада (дървесен дух или нимфа), изцяло отдадена на природата и лова, дъщеря на речен бог и водна нимфа. Дафне била особено красиво същество, което имало много ухажори. Тя ги отхвърляла всички един по един, защото искала да бъде свободна и да се наслаждава на природата.
Баща й я помолил да се омъжи, защото копнеел да има внуци. Нимфата обаче нямала същото желание. Затова на свой ред тя поискала от него да й позволи да бъде необвързана завинаги, досущ като богинята Артемида. Речният бог се съгласил, но я предупредил, че няма да е лесно да държи различните си ухажори далеч от нея.
Митът за Аполон и Дафне
От другата страна на гората живял Аполон, богът на музиката, поезията, светлината и гадателните изкуства. Той бил син на Зевс и Лето, богинята на деня и нощта. Единствената му сестра Артемида била богинята на дивите животни. Всички се възхищавали на красотата и уменията му. Бил известен и с няколко афери с богини, нимфи и дори простосмъртни жени.
Веднъж той убил със стрелата си питон и след това не престанал да се хвали за това на всеки, който срещнел по пътя си.
След известно време станал свидетел на начина, по който Ерос - богът на любовта, изстрелвал една от стрелите си. Аполон се подиграл на Ерос, обяснявайки му, че стреля непохватно и с маниера на жена. Този коментар дълбоко обидил бога на любовта.
За да отвърне, Ерос прострелял със златна стрела Аполон, а след това той стрелял с оловна стрела към Дафне. Златната стрела, която е стрелата на любовта, накарала Аполон веднага да се влюби в нимфата. От своя страна, оловната стрела довела до отхвърляне и студенина от Дафне.
Нещастна любов
Със стрелата на Купидон в сърцето си, Аполон чувствал, че не може да живее без Дафне. Затова бил безмилостен в преследването си на така желаната любов. Той не я оставял сама за миг и станал като нейна сянка. Тогава тя се скрила в гората. Аполон помолил боговете да му помогнат да я намери и те направили каквото той заповядал, за да му угодят.
След като я намерил, нимфата извикала баща си, за да я предпази от апетита на Аполон. Когато Аполон се канел да я докосне, кожата на Дафне започна да се променя. Станала груба, като кората на дърво.
Косата й се превърнала в листа, а ръцете й в клони. Краката й станаха корени и потънали в пръстта. Въпреки че бил разочарован, Аполон обещал, че винаги ще я обича. Той също така обещал да сложи листата върху главите на всеки герой.
Освен това той споделил силите си на вечна младост с нея, за да бъде винаги зелена. В наши дни Дафне на английски означава дафинов лист. Знаете за лавровите клонки и венците, които се правят от тях, за да се накичат главите на героите.
Комплексът Дафне, базиран на мита
Митът за Дафне се тълкува като история за страха на някои жени от секса. Те не искат да бъдат докосвани от никой мъж.
Комплексът на Дафне има модел на поведение и обикновено се дължи на неподходящо ограничаващо сексуално образование. Възможно е също така потърпевшите от него да са преживели насилие в детството или да имат погрешни вярвания относно сексуалността. Някои, като Дафне, основно искат да бъдат необвързани завинаги и да се наслаждават на свободата си.
В някои случаи тяхната устойчивост към секса е толкова силна, че може да развият мускулен спазъм по време на акта. Това кара вагината да се свива и прави секса болезнен. Най-често тези симптоми се появяват при млади жени, но могат да присъстват и при по-възрастни.
Коментари (0)
Вашият коментар