Какви са симптомите на абулията

„Нямам енергия да правя нищо“, „Не ме интересува“, „Опитвам се, но не мога“. Това са най-честите фрази, които пациентите използват в терапевтичните сесии. Често това, за което говорят, е известно като абулия.

Абулията приема формата на изключителна апатия и се проявява в липса на интерес, воля и енергия за извършване на каквато и да е дейност.

Симптоми, свързани с абулия
• Липса на мотивация и интерес за извършване на всякакъв вид дейност както приятна, така и по-рутинна.
• Загубата на способността да се чувства удоволствие.
• Признавайки, че има неща, които трябва да се направят или поне да започнат, но това не се случва. Абулията води до отлагане.
• Загубата на интерес се проявява и на ниво взаимоотношения. Интересът към секса също може да намалее или да изчезне.
• Личната хигиена може да бъде пренебрегвана или изоставена.
• Емоционална тъпота: безразличие или трудност при реагиране на ситуациите, които преживяват.
• Бавни движения или двигателно потискане.

Тежестта на симптомите е ключова тук. Присъствието им може да не е проблем само по себе си, тъй като повечето хора понякога изпитват затруднения с мотивацията или липса на енергия, за да започнат дейности. Това се превръща в проблем, ако симптомът продължава с течение на времето.

Абулията е често срещана при разстройства на настроението като дистимично разстройство или депресия.

Тя може да бъде симптом на депресивен епизод и може да е признак на разстройство на настроението.

Какво причинява абулия?
В някои случаи причина може да са невроендокринни промени (поради повишено производство на кортизол) или на неврологично ниво. Някои резултати от изследванията се отнасят до структурни или функционални проблеми в различни области на мозъка, като лезии в базалните ганглии.
При разстройства на настроението като депресия е известно, че промените в невротрансмитерите серотонин, норепинефрин и допамин засягат мотивацията.

Но абулията може да се появи и заедно с психологически или психосоциални фактори, като в случай на продължително и интензивно присъствие на стресови ситуации или травматични преживявания.

Как се диагностицира абулия?
Важно е да се вземат предвид различни индивидуални аспекти, да се оцени житейската история на пациента и всички нежелани събития, които могат да го засегнат. Също така е важно да се помисли дали социалните фактори може да са предизвикали абулията или да я удължават.

Налични лечения
Може да се препоръча комбинация от психотерапия и медикаменти, ако се прецени за необходимо.

Що се отнася до вида на терапията, въпреки че има много възможни стилове, когнитивната терапия е една от най-често използваните. Тя е фокусирана върху адаптиране на вярванията и мислите, които пациентът може да има за себе си и текущото си състояние. По същия начин, поведенческото активиране е друго типично лечение.

Как да не паднем в лапите на абулията
Един от най-големите проблеми с абулията е порочният кръг, който често се развива. Например, когато човекът загуби интерес към своите взаимоотношения, той се обезкуражава, което допълнително засилва състоянието. Правенето на малки стъпки може да помогне за прекъсването на тази спирала.

1. Празнувайте малки постижения
За хората с абулия всичко, колкото и малко да изглежда, е трудна задача. Ето защо всеки, който иска да помогне, трябва да се опита да включи човек с такова състояние в малки, реалистично постижими дейности по постепенен начин.

Помолете го да отиде на 30-минутна разходка през деня. Ако успее, празнувайте това постижение, което ще го мотивира и подкрепи да продължи в същата посока.

За хората, които изпитват абулия, подкрепата е от ключово значение. Празнуването на техните постижения и придружаването им в конкретни дейности са начини за стимулиране на интереса.

2. Въведете нови навици
Също така е много важно да се съсредоточите върху добрите навици, като балансирана диета, физическа активност и хигиена на съня.

3. Насърчавайте и ги придружавайте при извършване на дейности
Семейството и близките могат да помогнат, като предоставят емоционална подкрепа, инициират повече социално взаимодействие, насърчават ги да говорят и да изразяват своите емоции и чувства.