По думите на Крейг Малкин - преподавател в Медицинското училище на Харвард и автор на Rethinking Narcissism, ехоизмът се дефинира по следния начин: „Колкото по-малко хората се чувстват специални, толкова по-скромни стават, докато най-накрая имат толкова малко самочувствие, че се чувстват безполезни и безсилни. Наричам тези хора ехоисти”.
С други думи, ехоизмът означава страх да се покажем като егоцентричен, нарцистичен и егоистичен индивид.
Хората, които го изпитват, смятат тези качества за предизвикващи отхвърляне и критика. В резултат на това те се опитват да заглушат „аз“-а в себе си, както и собствените си нужди.
Казано накратко, те не искат другите да ги карат да се чувстват специални. Ако това се случи, те се чувстват неудобно и дори може да се ядосат.
Историята на Ехо
„Ехо била нимфа, която живеела в гората. Имала красив, сладък глас и обичала да говори. Всъщност тя винаги искала да има последната дума. Един ден богинята Хера наказала Ехо, задето я измамила, и яростно й казала: „От този момент нататък няма да може да говориш, както искаш. Въпреки това, тъй като обичаш винаги да имаш последната дума, ти ще може да повтаряш само последната дума, която чуеш.”
Един ден, разхождайки се през гората, Ехо срещнала Нарцис, красив млад овчар. Всички нимфи били влюбени в него, но той ги отхвърлял.
Ехо се влюбила дълбоко в него и решила да го последва през гората. Изведнъж Нарцис чул шум в клоните и попитал: „Има ли някой там?
— Там — казала Ехо.
— Ела — извикала Нарцис.
„Ела“ – отекнала Ехо.
Когато се срещнали, Ехо прегърнала Нарцис, но той я отхвърлил, точно както правил с всички останали.
Богинята Немезида решила да накаже Нарцис. Докато пиел вода от кристален извор, се наслаждавал толкова на образа си, че се влюбил дълбоко в себе си. Вече не се интересувал от нищо друго. Постепенно той се превръщал в красиво цвете.
Ехо намерила убежище в пещери и на планински върхове. Физическото й тяло било изчезнало поради глад. Останал само нейният глас, който винаги бил последната дума, произнесена от всеки”.
Този мит вдъхновява психологията да идентифицира нарцистичната личност. Всички специалисти обачекато че ли забравили за нимфата Ехо. Поне доскоро, докато американският психолог Крейг Малкин се увлича от ролята на Ехо в тази легенда.
Той смята, че тя представлява антитезата на нарцисизма. Малкин открива прилики в нейното поведение с някои от характеристиките, които някои хора проявяват. Така той започва да изследва това, което нарича ехоизъм.
Характеристики на ехоизма
1. Страх да се почувстваш специален
Ехоистичният човек се страхува да бъде видян като суетен или да бъде център на внимание, дори ако го заслужава. Той се страхува да не прожектира нарцистичен образ и да изглежда твърде самодостатъчен. В резултат на това той често се чувства неудобно, когато получава внимание, особено ако то е положително. Предпочита да остане незабелязан.
2. Потискане на потребностите
Ехоистите никога не изразяват собствените си желания в личните си взаимоотношения. Както посочва Крейг Малкин: „Те се страхуват да не станат бреме и не е преувеличено да се каже, че мразят да имат нужди.“ Затова ги крият. Тези личности вярват, че за да спечелят любовта на другите, трябва да изискват малко, но да дават колкото е възможно повече. Това означава, че те пренебрегват собствените си нужди и дават твърде много на околните, което обикновено поражда чувство на неудовлетвореност и нещастие. Това е така, защото емоционалните им нужди продължават да съществуват, но те не са задоволени.
3. Изключителна емоционална чувствителност
Ехоизмът е тясно свързан с емоционалната чувствителност. Всъщност е обичайно тези хора да проявяват изключителна чувствителност от раждането си. Въпреки това, когато бъде порицан, ехоистът ще се почувства смутен. Предполага се, че ехизмът е вид защитна интроверсия. Тези индивиди си мислят, че ако останат незабелязани, няма да могат околните да ги унижат, засрамят или наранят“.
"Срамът е емоция, която изяжда душата."
-Карл Густав Юнг -
4. Ниско самочувствие
Ехоизмът е свързан с ниско самочувствие. Ехоистите изобщо не се чувстват специални и смятат, че са безполезни. Освен това липсата на доверие в себе си има тенденция да се превърне в самоизпълняващо се пророчество. Те рядко ще се осмелят да предприемат проекти или да преследват мечтите си. Те изпитват толкова малко любов към себе си, че животът накрая ги поглъща.
5. Трудности да определят какво искат
Хората с ехоистична личност полагат много усилия, за да задоволят нуждите на другите. Освен това, криейки желанията си, те често губят връзката си със своето „аз“. Следователно, ако някой ги попита какво искат, може да не отговорят. Невъзможността да изразят своите нужди, прави ехоистите по-вероятно да развият емоционална зависимост от останалите.
6. Нарцисисти магнити
Тези модели на поведение водят, според Малкин в статия за Psychology Today, до доста често срещана константа в живота на ехоистите. Това е фактът, че те са склонни да се влюбват в нарцисистите. Това е така, защото ехоистите толкова се страхуват да бъдат във фокуса на другите, че „те биха били щастливи с някого, който обича да заема цялото пространство, и това би било облекчение“.
Проблемът, казва психологът, е, че "когато нарцисистите станат злоупотребяващи, ехоистите се обвиняват за злоупотребата" с фрази като "Просто очаквам твърде много" или "Аз съм твърде чувствителен".
Коментари (0)
Вашият коментар