Феноменът Deja vu: свръхзнание или бъг в мозъка?

На всички ни се е случвало да имаме мигновено усещане, че вече сме били на дадено място, че сме виждали даден човек или че сме преживели същата ситуация. Това усещане е нелогично, защото реално не сме били на това място, не познаваме дадения човек и не сме били в такава ситуация. Феноменът носи красивото име „дежа вю“, а обясненията за него са множество.

Наименованието дежа вю, което в превод буквално означава „вече видяно“, е дадено от френския философ Емил Боарак в края на XIX век. Боарак освен че преподавал в университета в Гренобъл, се занимавал и с езотерика. Наричали го медиум. Самият Боарак обаче твърдял, че просто се опитва да изследва и обясни научно различни феномени, при които хората възприемат информация, но не чрез стандартните си пет сетива.

След него множество учени излагат теориите си за този необикновен феномен. Някои твърдят, че това са наши спомени от ранно детство, което ние сме съхранили на подсъзнателно ниво, други твърдят, че това са спомени от сънища, които дори и да не сме запомнили, всъщност са се съхранили дълбоко в паметта ни и изплуват, провокирани от някаква ситуация.

Карл Юнг обяснява феномена чрез своята революционна теория за колективното несъзнавано – база данни от преживяванията на цялото човечество или, както го наричат,„резервоар на преживяванията на нашия вид“. Според Юнг всеки човек се ражда с възможност за достъп до това колективно несъзнавано, но малцина успяват да го използват реално, а дежа вю е просто кратки моменти на достъп, които всеки от нас прави.

Езотериците доразвиват тази теория и обясняват, че съществува енергиен запас от цялата информация в света, от миналото, както и от бъдещето и всеки човек би могъл да я достигне. Някои го правят чрез медитация, други чрез по-крайни техники. Но именно моментите, в които преживяваме дежа вю, са като врати, които се отварят пред нас и с правилна техника за отключване на мисленето, бихме могли да достигнем бързо до този енергиен архив.

Други източни течения пък проповядват, че дежа вю е просто врата между различните ни животи. Всеки човек се преражда и не губи преживяванията и спомените си. Според тази теория ние можем да си спомним всички животи, които сме изживели до момента, но познанието как да го направим е известно единствено на малцина посветени. Те описват дежа вю като пукнатини между различните животи. Просто трябва да се мушнем през тях.

Учените, разбира се, не приемат тези теории, те обясняват феномена с възможността мозъкът ни да трупа информация, без дори да го осъзнаваме. Всекидневно ние регистрираме стотици обекти, събития и хора, но реално осъзнаваме много малко от тях. Информацията обаче се складира в мозъка ни и на по-късен етап, когато изплува, ни се струва, че това вече сме го видели, чули или преживели.