Открит навреме, той вече подлежи на контрол, казва началникът на Бронхологичното отделение в университетската белодробна болница „Св. София“
- Проф. Костадинов, какво е мястото на белодробния рак в общата картина на онкодиагнозите? Защо е социалнозначимо заболяване?
- Международната агенция за изследване на рака съобщи за над 19 млн. нови случая на рак и за 10 млн. починали през 2020 г. На белодробния рак се падат 1,8 млн. Далеч назад остават ракът на дебелото черво, на черния дроб, стомаха. Сходна е статистиката у нас – откриваме около 4200 нови болни от рак на белия дроб годишно, около 3700 са смъртните случаи. Смъртността при тази локализация е висока в цял свят по различни причини, зависи и от социално-икономическия статус на страните. Новите случаи на рак на гърдата и на белия дроб са сходен брой в света, но смъртността при първия е само 7%, докато при белодробния рак е 18-20%. Делът на нашите пациенти с 5-годишна преживяемост е изключително нисък – под 7%, докато страни като Израел, Ирландия отделят по-малко от БВП за здравеопазване, но са с над 25% 5-годишна преживяемост. Значи става дума за по-добра организация на профилактиката и диагностиката, по-регламентиран достъп до специализирана помощ.
- Профилактиката ли е най-важна, за да се променят тези тенденции?
- Трябва да се познават и да се избягват рисковите фактори, за да имаме ефективна профилактика. Основните групи са: физически канцерогени (ултравиолетови лъчи, инфрачервени излъчвания и др.), които не зависят много от човека. Но химическите и биологическите зависят. При химическите основният фактор е цигареният дим – в 35-40% от случаите, т.е. рискът от белодробен рак се увеличава пропорционално на броя изпушени цигари на ден и броя години пушене. Отказът от цигари на всяка възраст намалява този риск, а 20% от заболелите от белодробен рак са пасивни пушачи. Направихме правилни стъпки в тази посока за обществените места, после като че ли се отказахме. Други канцерогени са хром, никел, арсен. Генетичното предразположение също е важен фактор – хора с болен в семейството имат по-висок риск.
На редовен профилактичен преглед трябва да ходят пушачите, работещите във вредна химическа среда – включително фризьори, художници, работещи с бои и разтвори, шофьори на дизелови автомобили. Те са в рискови групи, за които трябва да се осигурят ежегодни прегледи в специализирани центрове – с подробна анамнеза и образни изследвания. По международния стандарт се прави компютърна томография (скенер) с ниска доза облъчване.
- Кои симптоми трябва да насочват към белодробен специалист?
- На студентите преподаваме същите симптоми, определени от световноизвестната „Мейо клиник“ в САЩ. Те не са непременно свързани с белодробен рак, но сигнализират за проблеми в дихателната система и причината трябва внимателно да се изясни. Тръгва се от нарушено дишане – задух, нека първо докажем, че не се дължи на рак. Следват: упорита кашлица или промяна в кашлицата, особено при пушачи; отслабване, което не е в резултат на намален прием на калории и физическа активност; гръдни болки - най-често се търси сърдечносъдов проблем, но може да е тумор; кървава храчка - може да се дължи и на друго, а за белодробен рак е късен симптом. Характерен, но пренебрегван белег, е промяна в настроението – раздразнителност, гняв, депресия. И белодробните тумори може да са причина, тъй като произвеждат биоактивни вещества и те влияят. При плеврален излив - също да се изключи рак. Добре е лекарите да се водим от максимата: „Най-много до 30 дни докажи, че не е рак, пък после лекувай останалото“. Иначе рискуваме значително забавяне, каквото е налице в 2/3 от случаите.
- Какви са съвременните подходи в лечението?
- При навреме открит белодробен рак лечението е хирургично. Под 20% от пациентите обаче идват на този етап. При късна диагноза се търси най-подходящата терапия за съответния вид рак: радиотерапия, лъчетерапия, стереотаксична радиотерапия. Най-новите методи са таргетна терапия и имунотерапия.
Таргетната терапия представлява целеви лечения, насочени срещу специфични аномалии в раковата клетка. Тя може да ги блокира и да доведе до смърт на раковата клетка или поне да спре развитието на тумора. Генетичните изследвания, които съпътстват този тип терапия, все още се правят ограничено у нас. Те не се плащат от здравен фонд, поемат ги някои фармацевтични производители, но това не е начинът да бъдат осигурени за около 4000 пациенти годишно.
Имунотерапията използва имунната система за борба с рака. Собственият имунитет може да не го атакува, защото раковите клетки произвеждат протеини, които им помагат да се „скрият“ от него. Имунотерапията действа, като се намесва в този процес. Имунотерапевтичните лечения обикновено са запазени за хора с локално напреднал рак на белия дроб и метастазирал рак.
Осъществява се с подкрепата на MSD България
