„Щом постигна целта си, ще бъда щастлива“. Дали?

Може да мислите, че вашите дългосрочни стремежи са в края на дълъг, равен път. Няма как обаче да сте по-далеч от истината. Това, пред което сте изправени, е по-скоро планинска верига, с много склонове и спускания.

Всички сме попаднали в капана на чувството, че наистина ще се почувстваме по-добре едва когато постигнем дадена дългосрочна цел. Това обаче е вреден вид мисловен цикъл.

С тази стратегия умът ни се опитва да облекчи онези тежки и належащи чувства, които идват от усилията, които сме положили, за да преодолеем трудностите си. Това ни напомня, че в края има награда.

Но какво се случва, когато този цикъл никога не свършва?

Ако имате дългосрочни цели, може да изпитате този вид вреден мисловен цикъл. Това означава, че чувствате облекчение и триумф само когато си представите, че достигате крайната си цел. Какво обаче се случва по пътя?
По пътя към тази далечна цел ще преживеете няколко малки победи.

Въпреки това, ако не спрете да фокусирате цялото си внимание изключително върху крайната си цел, няма да ги забележите. Следователно няма да намерите никакво удовлетворение в тях.

Този процес води до фрустрация и хроничен стрес. Освен това вие не приоритизирате успешно ресурсите, които разпределяте за всяка от целите си. Може да си кажете, че ще се почувствате по-добре само когато...

• Намерете партньор.
• Имате дете.
• Вземете успешно изпитите си.
• Отидете на почивка.

Какво се случва обаче, когато това бъдеще никога не дойде? Или когато това стане, но вече сте преминали към следващата си цел?
Стресът продължава и може да имате усещането, че животът ви изглежда нито се подобрява, нито напредва.

Ето няколко идеи, които могат да ви помогнат да излезете от тази спирала.

Насладете се на малките си постижения
Когато става въпрос за големи стремежи, струва си да се наслаждавате на това, което постигате по пътя. По този начин ще може да правите малки умствени паузи. Това означава, че се наслаждавате на усещането, че изпълнявате определена задача, без да отклонявате вниманието си от крайната цел.

Тези малки триумфи в ума ви не само ви помагат да потвърдите способността си да постигате, но и ви карат да се стараете повече. Този процес също така се бори с бърнаута и проблемите със самочувствието, произтичащи от умората.

Практикувайте интроспекция
Често, когато сте решени да постигнете определена цел, губите перспективата си. Вие развивате тунелно зрение. Това означава, че се фокусирате само върху целта си. Освен това имате склонност да се сравнявате с другите. Това води само до разочарование и чувство за провал.

Трябва да спрете за момент и да помислите. Запитайте се, какви истории генерира умът ви за себе си и другите? Помагат ли ви да продължите напред или в крайна сметка са пречка? Това ли е единственият път, по който може да поемете? Не трябва да губите от поглед къде се намирате и къде отивате.

Насладете се на пътуването
Усилието да постигнете целта си обикновено ви носи удовлетворение. Все пак трябва да помислите и за това, което сте постигнали по пътя. Например кажете, че сте се научили да свирите на китара.

Може да не се окажете най-добрият китарист в света, но отделете малко време да помислите колко сте се задобряли. Вижте колко бързо пръстите ви се движат по праговете и струните.

Не ставайте обсебващи
Надминаването на себе си обикновено е полезно. Трябва обаче да внимавате, защото може да се окажете в състояние на постоянно напрежение, подхранвано от стремежа никога да не спирате да растете, да се усъвършенствате, да учите или да се представяте.

От друга страна, установяването, че има място за подобряване в определена област, не означава, че трябва да започнете веднага. Всъщност е много по-добре да го интегрирате в общ набор от приоритети.

Например помислете за някого, който преодолява зависимост. Бихте ли му казали, че е виновен, че тя се проявила отново, когато техен любим човек е починал? Това ще му помогне ли да се върне към рехабилитацията? Вероятно не. Ето защо, ако в даден момент забиете, не забравяйте, че важното е да продължите да опитвате.

Съсредоточете усилията си върху най-важното
От време на време е добра идея да спирате и да мислите за всички аспекти на вашето пътуване към целта. Запитайте се какво ви задържа. Колко време прекарвате с любимите си хора или се занимавате с хобитата си? Откъде идва разочарованието ви? След като сте отговорили на тези въпроси и имате всичко в перспектива, може да разпределите своите умствени и физически ресурси към най-подходящите области.