Клара Шуман – фината и трагична съпруга на Робърт

Чували ли сте някога за Клара Шуман? Ако предполагате, че е свързана с Робърт Шуман, то сте на прав път.

Въпреки че Клара Шуман не е известна като композитор, тя всъщност редактира и подобрява много от парчетата на съпруга си Робърт Шуман.
В епоха, белязана със скромност и „правилни“ маниери и изострена религиозност и строгост, ролята на жените през XIX век е най-малкото слугинска. Осъдени на домакинска работа и отглеждане на деца, милиони жени изоставят апетита си за знания, тъй като нямат други алтернативи.

Малцина сред тях са тези, които имат по-различен живот, благодарение на привилегированото семейно и икономическо положение. Клара Шуман, композитор и пианист, е една от тях.

Клара Шуман - дете чудо
Дъщерята на учител по пиано и известен певец и пианист, бащата на Клара я обучава като концертна пианистка. Тя репетира безкрайни часове на ден от ранна възраст, за да отговори на очакванията на татко си и никога не се оплаква от това.

Скоро след това тя започва да изпълнява рецитали. Първият й концерт е в добре познатата концертна зала Gewandhaus в Лайпциг, а след това се включва в музикално турне в Париж през 1830 г. Оказва се, че това е нейният скок към славата.

Клара започва да композира музика след ранния си триумф. През 1837 г. тя вече е готова със „Quatre Poloneises“ за пианофорте. По това време тя също свири на цигулка. Гласът й е мелодичен, а музикалните й познания обширни.

Въпреки това младата жена не мисли, че е достатъчно добра, макар да притежава безспорен талант. Тя непрекъснато се сравнява с мъжки колеги. Клара смятала, че е грозна и често се чувства под голям натиск, обременена от очакванията на баща си.

Въпреки че не е композирала много музика, произведенията, които е създала, са прекрасни. Причината за нейния собствен бойкот може да е била постоянното безпокойство, причинено от няколко епизода в живота й.
Разводът на родителите ѝ, смъртта на някои от децата ѝ, самоубийството на съпруга ѝ и ролята ѝ на всеотдайна съпруга и майка (както и на концертна пианистка) бележат живота ѝ към не особено по-добро.

Робърт Шуман и началото на края
Бащата на Клара приема да обучава млад студент по пиано, когато тя е на 11 години. Той се нарича Робърт Шуман. Скоро те стават близки приятели въпреки разликата във възрастта (той е с девет години по-голям).
През 1937 г., когато навършва 18 години, Клара и Робърт искат от баща й разрешение за брак. Учителят по музика отказва и това поставя началото на края на връзката на Шуман с дъщеря му.

Въпреки това младите влюбените най-накрая успяват да се оженят след няколко години съдебни битки. Бракосъчетават се ден преди Клара да навърши 21 години.

По-късно тя възобнови кореспонденцията с баща си, но нещата никога не се връщат към начина, по който са били.

Страхът, че дъщеря му е със „загубеняк“, го измъчва.

За съжаление, Робърт претърпява домашен инцидент и тежко ранява едната си ръка. Това означава край на кариерата му на пианист, но тази случка му позволява да посвети времето си на музикална критика и композиране.

Двама мъже и съдба
В продължение на години Клара интерпретира, редактира и модифицира композициите на Робърт. Той цени мнението на съпругата си и искрено й се възхищава. Пристигането на нов герой в живота им скоро прекъсва това блаженство.

Йоханес Брамс е млад концертиращ пианист, който бързо се сприятелява с двойката. Той редовно посещава къщата им, където се радва на интересни вечери, тъй като той се разбира доста добре с децата на Шуманови. С Клара той се свърза по много специален начин, тъй като и двамата имат много сходна чувствителност.
Не е изненадващо, че Брамс се влюбва в Клара и й казва това безброй пъти, въпреки факта, че тя е омъжена и с около 15 години по-възрастна. Няма информация за началото или продължителността на връзката им. Той обаче издържа семейството преди и след смъртта на Робърт.

Влюбените се преместват във Виена заедно с децата на Клара след смъртта на баща им и остават там до деня, в който двойката умира - с една година разлика.

Блестящата музикална кариера на Клара Шуман приключва успоредно с живота й: нежно, фино, елегантно и трагично.