Изцяло нов репертоар, четири рояла и четирима виртуози – ИВАН ЯНЪКОВ, ГЕОРГИ ЧЕРКИН, АНГЕЛ ЗАБЕРСКИ-СИН, ЖИВКО ПЕТРОВ, очакват публиката на 31 май в зала 1 на НДК. Темата на концерта е популярна класическа и филмова музика, съчетана с много джаз импровизации и взаимни музикални провокации.
Джазът и класиката вече два пъти са се срещали на сцената на зала 1 на НДК, като резултатът винаги е бил екзалтирана публика. Специалната изненада за зрителите тази година е включването на филмова музика в драматургията на музикалното шоу. Най-големият от световните композитори – Джон Уилямс, ще бъде представен с „Междузвездни войни“ в аранжимент на Георги Черкин. „Песента „Замълчи, замълчи“ на Петър Ступел, към филма „Любимец 13“ за мен е едно от най-нежните произведения, затова и реших да го аранжирам за четири пиана”, казва Живко Петров.
Интересното при четиримата пианисти е, че те не са постоянен клавирен квартет. Всеки от тях концертира индивидуално. Иван Янъков и Георги Черкин предпочитат класически изпълнения, докато Ангел Заберски – син и Живко Петров залагат на джаза. На сцената обаче музикантите оформят забележителен баланс. Днес четиримата отговориха на нашите въпроси, а кадри от „Концерт за 4 рояла” може да откриете тук и тук.
АНГЕЛ ЗАБЕРСКИ- АЧО: "Публиката е най-истинският критик"
Пианист, композитор и аранжор, АНГЕЛ ЗАБЕРСКИ–СИН е едно от най-големите имена в българския джаз, с множество издадени дискове. Основател e на няколко успешни джазформации, изнасяйки концерти в партньорство с наши знаменити музиканти.
Какво да очакваме на 31 май в НДК?
АНГЕЛ ЗАБЕРСКИ- АЧО: Предстои един много специален концерт! Поне така го усещам аз - микс от истинска музика за душата, за сетивата, за ЖЕНАТА. Подготвяме нови мелодии, леко преработени в жанра джаз и поп. Автори като Шопен, Джон Уилиамс, Брамс, филмова музика, Дворжак, Григ. Благодарен съм на НДК, че за пореден път продуцират тази щура музикална идея! Тъй като в публичното пространство постоянно се говори за култура - дали я има или няма... но достатъчно по тази тема – ето пример за нещо наистина стойностно.
Каква публика очаквате да срещнете?
АНГЕЛ ЗАБЕРСКИ- АЧО: Публиката е най-истинският критик! Бих желал на този концерт да усетя присъствието на колкото се може повече слушатели... дори на такива, които имат и по-различни музикални предпочитания. Защо не? Нека се самопровокират хората! Нека дойдат, водени от чисто любопитство. Но сигурно ще дойде и публика, която е следила и предишните ни концерти. Обещавам, че и за тази публика ще има изненади.
Вие четиримата работите в различни жанрове и всеки от вас концертира отделно. Ако ми позволите метафората, на какво се крепи вашата широка коалиция?
АНГЕЛ ЗАБЕРСКИ- АЧО: Хааха, една коалиция се крепи на взаимен компромис, приятелство, уважение. Ние наистина сме коалиционни партньори и ще управляваме заедно музиката за около 1 час и 30 мин. После пак ще се кандидатираме... за поредния концерт!
Втора и последна препратка към политическата ситуация, но за разлика от ситуацията в българския Парламент вие се събирате отново и излизате пред публика с чисто нов репертоар. Какво рискувате с това, че излизате от комфорта на добре познатото и какво ви носи този риск?
АНГЕЛ ЗАБЕРСКИ- АЧО: Да, сменяме програмата, но музикалните идеи си остават същите. Няма риск! Ние се чувстваме на мястото си, всеки със своето амплоа. В музикалното изпълнение няма задкулисни игри, няма лъжа, няма напразни обещания. То може да донесе само наслада и удоволствие.
Сякаш през последните години благодарение на проекти като вашия и джазът, и класическата музика успяха да се доближат повече отвсякога до широката аудитория. Вие като майстори и професионалисти чувствате ли тази комерсиализация като компромис с двата жанра, като тяхното „принизяване“, или точно обратното – комерсиализацията в този случай е кауза?
АНГЕЛ ЗАБЕРСКИ- АЧО: Музиката постоянно се развива и се търсят различни форми на компилация от жанрове. Това всъщност е хубаво! Стига да е поднесено с мярка, с добро отношение и респект към изкуството. Аз съм отворен към такава колаборация.
Музикантът нуждае ли се от енергията на публиката за задвижване на онази магия, която се случва на сцената, или ако си професионалист, можеш да накараш магията да се случи пред всекиго и навсякъде?
АНГЕЛ ЗАБЕРСКИ- АЧО: Естествено, че имаме нужда от емоцията на публиката! Когато усещаш енергията на публиката, адреналинът потича у теб. Чувството е уникално! Усещаш заряда, атмосферата в залата, аплауза, когато е мощен - това е неописуемо чувство! Затова си обичам професията на музикант! Харесва ми да съм това, което правя - да мога да съм с такива сериозни професионалисти на една сцена, да музицираме заедно. Прегръщам всички, които правят това събитие възможно, в това число и нейно величество ПУБЛИКАТА!
ИВАН ЯНЪКОВ: "Дано накараме повече хора да обикнат тази музика!"
Пианист и диригент с активна международна кариера, ИВАН ЯНЪКОВ изнася концерти в над 30 държави в Европа, Азия и Северна Америка. Сред големите зали, в които е оставил следа със своите виртуозни изпълнения, фигурират Carnegie Recital Hall в Ню Йорк, Tokyo Metropolitan Arts Center в Токио, Kitara Hall в Сапоро, City Hall в Хонг Конг и др. Той също така свири и камерна музика с членове на Лондонската филхармония.
Какво да очакваме на 31 май в НДК?
ИВАН ЯНЪКОВ: Да ни видите и чуете.
Каква публика очаквате да срещнете?
ИВАН ЯНЪКОВ: Всякаква.
Вие четиримата работите в различни жанрове и всеки от вас концертира отделно. Ако ми позволите метафората, на какво се крепи вашата широка коалиция?
ИВАН ЯНЪКОВ: Крепи се на колегиалност и силно уважение, на редовни дискусии (по време и преди репетиции), както и на постоянни промени и нови идеи.
Втора и последна препратка към политическата ситуация, но за разлика от ситуацията в българския Парламент вие се събирате отново и излизате пред публика с чисто нов репертоар. Какво рискувате с това, че излизате от комфорта на добре познатото и какво ви носи този риск?
ИВАН ЯНЪКОВ: Не мисля, че рискуваме. Това е част от работата ни. И четиримата поддържаме богат стар репертоар, но и постоянно добавяме нов.
Сякаш през последните години благодарение на проекти като вашия и джазът, и класическата музика успяха да се доближат повече отвсякога до широката аудитория. Вие като майстори и професионалисти чувствате ли тази комерсиализация като компромис с двата жанра, като тяхното „принизяване“, или точно обратното – комерсиализацията в този случай е кауза?
ИВАН ЯНЪКОВ: Не мисля, че правим компромис. Музикантите винаги си противоречим - от една страна, искаме да сме безкомпромисни и да правим "висше изкуство", а от друга търсим широко признание и повече публика... Музиката трябва да докосне сърцата на хората, а не да ги респектира с претенциозност, маниеризъм и често с неразбираема от всекиго изисканост. Естествено, всеки един от нас гони и поддържа стандарти на изпълнение; често свирим в големи зали, облечени във фракове и смокинги, пред публика, която пристига от изискана вечеря, и говори за философия. Но има и моменти, когато, за да може музиката да "говори" на мнозина, да им стопли сърцата, да ги накара да се отпуснат, тя трябва да бъде представена в непринуден вид. Много се боят, че "не разбират" музика. Винаги казвам в такива случаи на приятели, които не са музиканти, че или обикваш това, което слушаш, или не. Затова се надяваме, че атмосферата, която създаваме, ще накара много хора да заобичат и класика, и джаз.
Музикантът нуждае ли се от енергията на публиката за задвижване на онази магия, която се случва на сцената, или ако си професионалист, можеш да накараш магията да се случи пред всекиго и навсякъде?
ИВАН ЯНЪКОВ: Добър въпрос! Винаги е имало доводи и от двата "лагера" – Клаудио Арау говори как по време на концерти приема вибрациите и енергията на публиката и слива изпълението си, базирано на тях. Алексис Вайсенберг, от друга страна винаги, венигаи е настоявал, че неговата артистична мисия е да издигне и докара публиката до състояние да изпита неповторими и нови усещания от неговите изпълнения.
ЖИВКО ПЕТРОВ: "Четиримата споделяме обща любов"
Виртуозен пианист, композитор и аранжор, ЖИВКО ПЕТРОВ е един от най-големите български джаз пианисти с регулярни изпълнения в над 30 държави по света. Създател е на Живко Петров Трио - JP3, заедно с Димитър Семов – барабани и Веселин Веселинов Еко – бас.
Какво да очакваме на 31 май в НДК?
ЖИВКО ПЕТРОВ: Красива музика.
Каква публика очаквате да срещнете?
ЖИВКО ПЕТРОВ: Многобройна.
Вие четиримата работите в различни жанрове и всеки от вас концертира отделно. Ако ми позволите метафората, на какво се крепи вашата широка коалиция?
ЖИВКО ПЕТРОВ: Споделяме обща любов, нарича се Музика.
Втора и последна препратка към политическата ситуация, но за разлика от ситуацията в българския Парламент вие се събирате отново и излизате пред публика с чисто нов репертоар. Какво рискувате с това, че излизате от комфорта на добре познатото и какво ви носи този риск?
ЖИВКО ПЕТРОВ: Рискът е градивен.
Сякаш през последните години благодарение на проекти като вашия и джазът, и класическата музика успяха да се доближат повече отвсякога до широката аудитория. Вие като майстори и професионалисти чувствате ли тази комерсиализация като компромис с двата жанра, като тяхното „принизяване“, или точно обратното – комерсиализацията в този случай е кауза?
ЖИВКО ПЕТРОВ: "Комерсиално" е много хубава дума и означава, че е достъпно, а не както повечето я разбират и употребяват вместо "пошло". Музиката е за споделяне. Така че до колкото повече души стигне, толкова по-добре.
Музикантът нуждае ли се от енергията на публиката за задвижване на онази магия, която се случва на сцената, или ако си професионалист, можеш да накараш магията да се случи пред всекиго?
ЖИВКО ПЕТРОВ: По скоро музикантът трябва да разчита на моментното си състояние и да го използва, за да предаде това което иска да каже чрез музиката си, а не да разчита на който и да било друг. Когато се качи на сцената той е диктаторът и владее положението, в противен случай каузата му е "загубена".
ГЕОРГИ ЧЕРКИН: "В програмата ще има за всекиго по нещо"
ГЕОРГИ ЧЕРКИН е един от най-талантливите и известни съвременни български пианисти, изнасял концерти в прочутите Palais des Beaux Arts в Брюксел, Auditorium в Рим, Convention Centre в Окинава, Seoul Arts Centre в Сеул, Musikhalle в Хамбург и Kaufmann Concert Hall в Ню Йорк.
Какво да очакваме на 31 май в НДК?
ГЕОРГИ ЧЕРКИН: Единствения по рода си концерт, на който четирима пианисти ще засвирим музика, специално аранжирана за случая, която ще изпълним едновременно на 4 рояла.
Каква публика очаквате да срещнете?
ГЕОРГИ ЧЕРКИН: В програмата ще има за всекиго по нещо, така че очакваме хора с разнообразни интереси и от всички възрастови групи, тъй като програмата ни по-скоро може да се определи като много ефектна и достъпна, отколкото консервативна.
Вие четиримата работите в различни жанрове и всеки от вас концертира отделно. Ако ми позволите метафората, на какво се крепи вашата широка коалиция?
ГЕОРГИ ЧЕРКИН: На взаимно разбирателство и висок професионализъм. Всеки от нас е склонен да изслуша другия и сме способни да намерим един общ баланс в името на потенциалния ни успех. Също така удоволствието от работата ни е огромно и сме положително мотивирани да дадем всичко от себе си.
Втора и последна препратка към политическата ситуация, но за разлика от ситуацията в българския Парламент вие се събирате отново и излизате пред публика с чисто нов репертоар. Какво рискувате с това, че излизате от комфорта на добре познатото и какво ви носи този риск?
ГЕОРГИ ЧЕРКИН: Винаги е рисковано да се представя нов репертоар, но в случая ние представяме нов прочит на вече добре известни и доказали се музикални произведения. Така в случая имаме необходимата сигурност и комфорт, като същевременно я има и тръпката на новото. Все пак не може без риск и именно той добавя необходимия адреналин и ни кара да сме още по-концентрирани и одухотворени.
Сякаш през последните години благодарение на проекти като вашия и джазът, и класическата музика успяха да се доближат повече отвсякога до широката аудитория. Вие като майстори и професионалисти чувствате ли тази комерсиализация като компромис с двата жанра, като тяхното „принизяване“, или точно обратното – комерсиализацията в този случай е кауза?
ГЕОРГИ ЧЕРКИН: Не бих казал, че основният ни мотив е комерсиален и по никакъв начин не е компромис с двата жанра. Много хора имат нужда от нещо като "стъпало", за да започнат да харесват повече както класическата музика, така и джаза. Смисълът на този проект е наистина да ги приобщи по възможно най-достъпен и ефектен начин към това велико изкуство. Както казах, сме подготвили за всекиго по нещо и за първи път ще представим и аранжименти на филмова музика, които сме сигурни, че много ще се харесат.
Музикантът нуждае ли се от енергията на публиката за задвижване на онази магия, която се случва на сцената, или ако си професионалист, можеш да накараш магията да се случи пред всекиго и навсякъде?
ГЕОРГИ ЧЕРКИН: Ние музикантите имаме нужда от позитивна енергия от страна на публиката, това ни одухотворява и ни дава шанс тази магия да бъде постигната. Обикновено хората отиват на такива събития с положителна нагласа и това наистина ни дава много. Също така нашите очаквания за такава хубава обстановка в залата ни инспирират допълнително по време на процеса на подготовка, който трае месеци преди събитието и има необходимост от подобна мотивация.
Коментари (0)
Вашият коментар