психолог

През края на 80-те и началото на 90-те САЩ изпаднат в паника, защото хиляди възрастни възстановяваха спомени от ужасяващо детско насилие - спомени, за които вярваха, че са отдавна забравени

Нашето тяло постоянно разговаря с нас, но ние сме добри в това да отказваме да го чуем. Особено когато става въпрос за истини, които ни е трудно да признаем пред себе си

Когато децата станат тийнейджъри, започват да влизат във всевъзможни битки и състезания. Няма да повярвате, но вие като родители сте в центъра на една от надпреварите

Всички се ядосваме. Кучето е изгризало крака на новия ви диван, някой разлива кафе върху вашия лаптоп и т.н. Разбира се, че се ядосваме. Но самият гняв не е нито добър, нито лош

Твоето сладко детенце, което те гледаше право в очите със зяпнала уста, когато отговяраше на стотиците му въпроси, днес е кисел тийнейджър, който дори да седи точно пред теб

За какво ли не може да обвиним тази проклетия пубертета?! И за това, че нашето до вчера сладко пиленце днес е бесен, кисел и разсеян тийнейджър, и за това, че вече не се гушка в нас

„Може да си на 45 години, но пак си ми дете!“ Чували сте това, нали? В нашата култура е заложено наследниците да бъдат дундуркани, докато мама и тати са на крака и с всичкия си

Може да се случи и в най-добрите семейства. Не правете веднага драма от това, че мъжът ви се е загледал по друга жена. Важно е обаче, особено ако сте заедно отдавна и усещате

Да отказваме е умение, което ни служи за добро цял живот. Да не говорим, че особено в тийнейджърска възраст то може да спаси живот. Защото докато вие сте спокойни, че вашето дете е достатъчно разумно

Природата работи по свои правила и много често се получава така, че от двама красиви родители се ражда дете, което не е така привлекателно, както всички очакват