Анна Евгениева

Тъмното е плашещо не само за най-малките. Тъмнината и породената от нея неизвестност стряска и по-големи хора. С тъмнината е свързан най-често срещаният страх на децата и той се появява във възраст,

„На 12 години вече можех да рисувам като Рафаело, а ми бе нужен цял живот, за да се науча да рисувам като дете”. Репликата е на Пабло Пикасо и е толкова вярна.

Остават броени дни до онова време на годината, което децата чакат със затаен дъх, а майките им обикновено остават без такъв. Не, че не обичат Коледа, но за да я има,

Капчици утринна роса върху кадифено пурпурната роза, по листата на току-що разцъфналата петуния, по усмихнатия невен или калдъръмче. Природата прави чудеса в лятната градина.

Спали сте не повече от час. Кафето ви е криво до горчиво, за закуска даже и не ви се мисли. Нито за излизане сред хора. Дразнят ви всички. Като изключим ежедневното натоварване, умората, стреса,

Когато са малки, е по-лесно. С отглеждането може би не толкова, но с комуникацията - да. Денят изгрява с мама и залязва с татко. Минава в много общи приказки.

Те понасят много от агресията, с която се срещаме ежедневно. От времето навън през препаратите, до които ги докосваме, до многобройните процедури, на които ги подлагаме, за да са красиви.

Няма да се обличам, няма да ям, няма да си събирам играчките и ще плача, докато не ми дадеш замръзналия сладолед. Това е само част от репертоара на детето.

Може би често се опирате на тях без дори да забелязвате. Може би рядко ги обличате в ръкав и ги оставяте на суровата агресия на външната среда, а на тях съвсем не им понася. Реагират и сърбят.

За хората, които страдат от това заболяване, животът е болка. Тя почти никога не изчезва, понякога е поносима, друг път се изостря и става агресивна. Като самият ревматоиден артрит.