Орасио Кирога – мрачният уругваец

Знаете ли, че Орасио Кирога се смята за един от най-великите латиноамерикански разказвачи на истории за всички времена?

Този уругвайски писател пише интригуващи разкази, вдъхновени от джунглата. Роден е на 31 декември 1878 г. в Салто, Уругвай. През 1901 г. той публикува първата си стихосбирка „Коралови рифове“. През следващите 30 години написва и публикува повече от 200 „мрачни” истории.

Този велик уругвайски писател има тъмен произход. Баща му случайно се застреля по време на лов няколко месеца след раждането му. Това е само първото от няколко трагични събития, които се случват по време на живота на Кирога. Това е представено в много от по-късните му творби.
Кирога посещава университет в Монтевидео, развива интерес към литературата и започва да публикува своите разкази.

Малко след това се завръща в родния си град, издава литературно списание и създава колоездачен клуб. Трагедия обаче отново се случва през 1899 г., когато вторият му баща се самоубива. Търсейки утеха от поразителното преживяване, Хорасио Кирога отива в париж за четири месеца.

„Разказвай историята така, сякаш тя представлява интерес само за
тесния кръг от твоите герои, от които може би си и ти. Няма друг начин да вложим живота в историята."
- Хорасио Кирога-

Ново начало
Докато живее в Буенос Айрес, той често пътува до Сан Игнасио в провинция Мисионес в джунглата. Това осигурява материал за повечето от неговите истории.

Когато се завръща от Европа през 1900 г., Кирога се установява за пореден път в Монтевидео. На следващата година излиза първата му литературна колекция „ Коралови рифове“.

Смъртта на двамата му любими братя, които умират от коремен тиф, засенчва постиженията му. Неспособен да избяга от жестоката ръка на съдбата, на следващата година Кирога случайно застрелва и убива приятел, докато проверява пистолета си преди дуел. След кратък престой в затвора Кирога е оправдан по всички обвинения. Въпреки това той не успя да избяга от чувството си за вина и напуска Уругвай, заменяйки го с Аржентина.

Прекара остатъка от трагичния си живот там. Той се установява в Буенос Айрес, намира си работа като учител и продължава да развива писането си. Публикува сборника „Престъплението от друг“ през 1904 г. и разказа „Перото възглавница“ през 1907 г. И двете оказват начителното влияние върху творчеството на Едгар Алън По.

Любов, лудост и смърт
През 1908 г. се премества във ферма в близката провинция на Буйнос Айрес - джунглата Мисионес. Той започва да публикува истории, които водят читателите му в джунглата точно заедно с него. Както физически, така и метафорично, той ги преследва със своята тъмна гледна точка и метафорични ужаси.

През 1909 г. той се жени за една от ученичките си Ана Мария Сирес. Имат две деца, но отдалеченият и опасен живот, който те водят в джунглата, се оказва твърде много за понасяне за Ана. Тя се самоубива, изпивайки отрова през декември 1915 г. След тази трагедия Кирога се връща с децата си в Буенос Айрес и работи в консулството на Уругвай.
Историите от този период го правят изключително известен. Те водят до идентифицирането на Кирога като бащата на съвременния латиноамерикански разказ. Произведения като „Приказки за любов, лудост и смърт“ (1917) и „Приказки за джунглата“ (1918) оживяват света на Кирога.

Наследство
Той публикува няколко брилянтни произведения. Пиесата „Изкланите“ (1920) и сборниците с разкази „ Анаконда“ (1921) и „Пустинята“ (1924), „Други истории“ (1925) и „Изгнанието“ (1926). През това време става и критик.
През 1927 г. Кирога се жени повторно за Мария Елена Браво. Две години по-късно той публикува втория си роман „Миналата любов“. През 1932 г. те се преместват обратно във фермата му в Мисионес. За съжаление, трудностите, които измъчват Кирога през целия му живот, го последват и там.

Той се разболява от рак на простатата, съпругата му го напуска и се връща в Буенос Айрес. На 19 февруари 1937 година той се самоубива, пиейки отрова.

Изобразителното повествование на Кирога за борбата на човека и животното за оцеляване в тропическата джунгла му донася признание. Бързо става господар на разказа. Той се отличава в изобразяването на психични заболявания и халюцинаторни състояния в своите истории. С други думи, истории, които осветяват пътекита на по-късните майстори от ХХ век, като американския писател Уилям Фокнър.