Защо жените не трябва да чакат своя принц

Имало едно време девойка, която била дълбоко заспала заради проклятие. За да се събуди от съня си, тя се нуждаела от принц, който да я целуне, за да наруши заклинанието. Но какво ще стане, ако той никога не се появи? Какво ще се случи, ако не се изпълнят очакванията, които Спящата красавица е „възложила” на своя спасител?
И каква е деликатната връзка между любовта и независимостта?

Много от днешните връзки следват подобен модел.
Някои от съвременните спящи красавици пропиляват живота си в очакване на принц, който никога не пристига, и те сами се осъждат да бъдат просто зрители на живота си.

Изглежда, че настоящите хубавици имат нужда от някой друг, който да изпълни тази роля. Ролята да ги прави щастливи, ролята да ги „активира” и ентусиазира на съществуване. Понякога го намират, но след това отново го губят. Което ги прави толкова депресирани, че сякаш изпадат в сън, заради който не могат да се насладят на нищо, ако любимият не е до тях.

Любов и независимост
На този свят има много спящи красавици. Жени, които получават целувка от „принц“, без наистина да имат мнение по въпроса, без дори да знаят дали наистина искат да я получат. Но след като получат тази целувка, те се придържат към своя спасител. Той е неин спасителен пояс и това със сигурност заслужава награда, нали? Не би било добра идея да го пуснете да си ходи, защото каква гаранция има, че ще дойде друг принц?

Това е точката, когато някои жени наистина се погребват в покорна връзка, в която са вечно благодарни на своя „принц спасител“. Те му се отдават изцяло, дължейки му живота си и разчитайки на него за своето щастие. Животът им е перфектен! Любовта им е завинаги! Но не след дълго те започват да забелязват, че нещо не е наред. Принцът им не ги гледа както преди. Щастието е разбито и остава само болезнена, жестока реалност.

Любовта се превръща в страдание и се превръща в непрекъсната борба да я поддържаме жива.
Спящата красавица се стреми да прави чудеса от храброст, дава всичко от себе си, дори се смирява. Но нещата не са същите. Красавицата се чуди дали принцът някога наистина я е искал изобщо. Тя се чуди къде е сгрешила. Може би трябваше да се дърпа повече, преструвайки се, че спи още непробудно, дори когато принцът я беше целунал за първи път.

Вярата, че може да намерим своята перфектна друга половина или принц спасител, с когото ще се чувстваме пълни, кара емоционалната зависимост да трансформира връзките в разрушително робство. Любовта и независимостта трябва да вървят ръка за ръка, а не да се бият помежду си.

Емоционалната зависимост я е хванала в капан. Любовта вече не е синоним на щастие, а по-скоро на усилия и страдание. Тя чувства, че умира всеки път, когато нейният принц се дистанцира от нея.
Спящата красавица може да се събуди без своя принц
Всички тези истории за принцеси, с които ни пълнят главите от невръстни момиченца, ни накараха да мислим, че имаме нужда от някого, за да бъдем щастливи. Че някак си сме непълни сами.

Но много спящи красавици са уморени от чакането на принца да дойде и да ги целуне, за да ги събуди. Това просто показва, че те нямат много самочувствие и че не са способни сами да се изправят срещу живота и че не може да свърже любовта и независимостта.

Време е да спрем да се предлагаме на първия мъж, който дойде при нас, мислейки си, че той ще бъде нашето спасение. Време е да спрем да мислим, че всичко е перфектно.

Често си слагаме розови очила, през които виждаме нещата така, както искаме да ги видим. Страхуваме се да ги свалим и да видим нещата такива, каквито са в действителност. Страхуваме се да виждаме любовта и независимостта поотделно.

Ако принцът не пристигне, спящата красавица може да умре, без никога да се събуди.
Ако тази перфектна връзка никога не пристигне, тогава ние сме тъжни, ние се съжаляваме за себе си. Мислим, че никой не ни обича и че не си заслужаваме нищо. Събудете се! Как може да мислите, че не струвате нищо? Защо се нуждаете от някой друг, който да види стойността ви, само за да може да повярвате в себе си ?

Време е спящата красавица да се събуди веднъж завинаги и да спре да чака принцове, които може би един ден ще се превърнат в жаби. Тя има право да избере принца за себе си, не е нужно да го чака.

Тя се уважава и цени и заслужава най-доброто.