Истинската история на Червената шапчица

Повечето истории, оставени от Братя Грим и от Шарл Перо, произлизат от легенди и традиции, битували в Средновековието, докато пътували из европейските села.
Много от тях отразяват психологията на периода, вярвания и митове.
Една от най-старите и може би най-забележителните истории може да се намери в „Червената шапчица”.

Според експерти тази история е претърпяла най-много трансформации от началото си, като тези промени винаги имат за цел да „омекотят“ някои образи, за да може по-невръстната публика спокойно да я слуша.

Шарл Перо е първият, който отразява битието на Червената шапчица през 1697 г. Той я включва в своята колекция от популярни истории, въпреки че е една от най-малко известните за европейското население. Някои образи били толкова брутални, че той ги променя, за да станат по-подходящи за децата. Това е първият път, когато историята на тази девойка с червена шапка си проправя път към Стария континент.

През 1812 г. Братя Грим също решават да я включат в колекцията си. За да направят това, те се облягат на произведението на германеца Лудвиг Тик, озаглавено „Животът и смъртта на Червената шапчица” (Leben und Tod des kleinen Rotkappchens), което акцентира върху характера на ловеца, за разлика от историята на Перо. Те премахват всяка следа от еротични и кървави елементи и дават на историята щастлив край.

Оригиналното повествование е много различно от това, което децата четат в книжките, подходящи за тях.

Историята на оригиналната "Червена шапчица"
Тази история произхожда от изолиран регион в Алпите. Целта й е да ни предупреди, да ни покаже, че има забранени неща.

В приказката главните герои са юноша, младо момиче, току-що влязло в света на възрастните, както и червената й шапчица - символизираща менструация.

Това младо момиче е изпратено от семейството си да занесе хляб и мляко на баба си, минавайки през гъста гора.

Гората е опасност, рискова зона за младите хора. Тя е тест, подобен на обред за преминаване от една възраст в друга, с който да се покаже, че децата вече са тийнейджъри.

Основната опасност в тази гора идва под формата на вълк. Това животно символизира дивото и ирационалното. Нещо, което Червената шапчица вече знае и пред което трябва да се изправи. Девойката успява да прекоси гората и с радост влиза в къщата на баба си, която болна лежи в леглото.
Дотук всичко е много подобно на класическата история за Червената
шапчица, но тук започват промените.

Бабата казва на момичето да остави хляба и млякото за себе си и да хапне от гозбата с месо, приготвена за внучката. Червената шапчица се съгласява и я поглъща жадно.
След това тя се подчинява на прищявката на баба си да съблече, да
изгори дрехите си и да легне в кревата до нея.
Младото момиче се съгласява, без да се съмнява нито за миг, без да се замисля колко странна е ситуацията. Когато ляга в леглото, тя разбира, че в него е вълкът, който се залива от смях, обяснявайки й, че току-що е изяла баба си. Девойката разбира, че неволно се е превърнала в канибал. По-късно вълкът поглъща Червената шапчица.

Символиката се подразбира във всеки герой - вълкът е сексуалният и насилствен свят. Бабата, която е изядена от внучката, е старото заменено от новото, докато в същото време новото се представя като глупаво и наивно.

Както може да видите, една от най-класическите и обичани истории от нашето детство всъщност има много тъмна страна.