Любовта - споделено пътуване или среща на сродни души?

Вярвате ли в сродните души, или разбирате романтичните отношения като споделено пътуване?

В много случаи хората предпочитат да игнорират факта, че любовта е сляпа. Когато се влюбим и започнем интимна връзка, настъпва магично време и не ни се ще да мислим прекалено много.
Повечето от влюбените запазват вяра в своята версия на теорията за сродната душа. По-малко хора обаче осъзнават, че любовта е споделено пътуване.

Идеята любовта да е идеалното звено, а другият човек да е вашата „друга половинка”, звучи наистина приказно. Изглежда обаче, че двойките, които имат този идеал за перфектната връзка, в крайна сметка, имат по-лоши отношения от тези, които считат връзката си за споделено пътуване.

Това пътуване не е свързано със сродни души, хора, създадени един за друг, а с приключение в живота, в което човек не се впуска сам. Това е пътуване, където двойката преодолява препятствията и си поставя цели и мечти. Партньорите работят като екип, който се сблъсква с трудностите на ежедневието.

Тези двойки оценяват докъде са успели да стигнат и всички неща, които са преживели заедно.

Оценка на начина за разбиране на любовта
Това е темата, която социалните психолози Спайк У. С. Лий от Университета на Торонто и Норберт Шварц от Университета на Южна Калифорния се заемат да проучат. Откритията им показват, че хората, които имат перфектна вяра на сродната си душа относно връзките, често се чувстват разочаровани от отношенията помежду им.

За разлика от тях, хората, които възприемат романтичните си връзки като пътуване за личностно развитие в компанията на партньора си, са по-доволни от дългосрочните си интимните си отношения. Това води до извода, че различните начини за разбиране на любовта водят и до различни начини за нейното оценяване.

Експериментът
Екипът на Лий и Шварц изследва групи от хора в дългосрочни романтични връзки, които са помолени да попълнят тест. В него те трябвало да включат изрази, свързани с идеята за любовта като единица или любовта като пътуване.

Те също трябвало да си припомнят ситуации, които са преживели с партньора си - както конфликти, така и празненства. Накрая бяха помолени да оценят връзката си.

Припомнянето на моменти на празнуване кара хората да се чувстват по-доволни от връзката си. Това е независимо от начина, по който те схващат любовта - независимо дали като сродни души или като споделено пътуване.

Хората, които първо си спомнят конфликтите, се чувстват по-малко доволни от връзките си. Любопитното е, че това недоволство не се е случило при хора, които са разглеждали връзката си като пътуване.

Последващи експерименти
Във втората част на този експеримент изследователите помолили доброволците да идентифицират геометрични фигури, за да образуват пълен кръг като метафора за любовта като единица. Трябвало да нарисуват също нарисуват линия от точка А до точка Б през лабиринт, този път като подобие за пътуването.

Това били нелингвистичните сигнали, използвани в експеримента, които им позволили да променят начина, по който хората оценяват своите взаимоотношения.

Приключението на споделеното пътуване
Това проучване потвърждава други предишни изследвания, проведени по същия въпрос. Идеята двойката да се разхожда върху нестабилната почва, която представлява идеята за „сродната душа“, създава крехка и негъвкава основа в лицето на проблемите между партньорите.
Изводът е, че ако двойката подхожда към емоционалната връзка като споделено пътуване, изпълнено с премеждия, това увеличава удовлетворението от постигнатото след преодоляване на трудни изпитания, които животът понякога поставя на пътя им.

Във всички случаи хората не са „предопределени“ да бъдат с никого по-конкретно. Затова най-добре да приемаме любовта като споделено пътуване с партньора си. Като едно отборно приключение.