Няма значение в кое населено място живеете или къде сте родени - в столицата или извън нея.
Провинциалистът се определя не от координатите на населеното място, а от съвсем други показатели. Най-вече от поведението и усещането за себе си. Това са поразителните белези на истинския провинциалист.
Провинциалността не е географско понятие, не се измерва с отдалеченост от големия център на една държава, а от духът, който носиш. Провинциалността е преди всичко комплекс за малоценност и неувереност в теб. Това е навикът да мислиш за себе си като за провал. Постоянно да намираш много начини, за да оправдаеш своята собствена непотребност.
Това е доброволно поета роля с атрибутите на „изостаналост” и второстепенна важност.
Провинциалността е психологическо понятие
В съвременния свят ограниченията, свързани с регионалното дистанциране, се размиват, а интернет и пандемията размиха всички останали граници. За никой няма да е трудно да посети Лувъра онлайн или да се наслади на някой музикален шедьовър на сцената Метрополитън опера пред монитора на лаптопа от собствения си хол.
Културните и икономически граници са изтрити. Какво остава? Вътрешни ограничения, препятствия, изградени от самия човек в процеса на адаптация.
Как се изразява провинциализмът
Индивидът се чувства не на място. Неудобно му е в новото пространство, разположено на по-високо ниво (както му се струва). Първоначално той се различава от жителите на столицата или на друг голям град с външния си вид, начин на комуникация. За него е трудно да приеме емоционалната откъснатост, „неадекватната“ реакция на обществото към неговата личност. Провинциалистът има голяма нужда от одобрение. Оттук и тревогата за това какво ще помислят хората за него.
Провинциалността е ориентация към външния блясък, към брандирането на самия индивид. Изразява се в прекомерна социална активност. В запознатост със събитията около него. Провинциалният човек изглежда по-значим в очите си, ако познава местна звезда.
Прекалява с неуморими посещения на всякакви „културни събития“ не защото е почитател на творчеството, а заради желанието да се доближи до бохемата.
Несигурността не позволява да се развият умения за самопрезентация, способност да се „продават” правилно дори на специалисти с добра квалификация. Провинциалистът не знае как компетентно да делегира власт на служителите си - „ако искате да се справите добре, направете го сами“, принцип, който е далече от успешност, но близък до невротизация.
Провинциалността е отричане на собственото Аз, самоограничаване и откъсване, липса на уникалност, комплекс за малоценност.
Типичният провинциалист е пръв на село, последен в града.
Коментари (0)
Вашият коментар