Мая Анджелоу - жената, преодоляла детската си травма, за да стане вселена

Когато Мая Анджелоу била дете, спря да говори след изнасилването.
Мая Анджелоу - прекрасният човек и писател, прекроява болката от детската си травма, изразявайки я като красиво написани отражения на живота й. Нейната работа като поет и активист оказва огромно влияние върху обществото.

Когато е малка, тя е изнасилена. Това я кара да спре да говори. Тя се превръща в птица, затворена в собственото си мълчание. По този начин тя развива прекрасния глас, който по-късно показва в стиховете си.

Никой не може да каже със сигурност какво се е случило в живота на Анджелоу между седемгодишната й възраст, когато е била сексуално насилена, и 13-ата й годишнина, когато започва да говори отново.

Книгата й с мемоари „ Знам защо пее птицата в клетка“ има международен литературен успех, както и нейните стихосбирки и есета.

Нейните ранни години
Маргьорит Ани Джонсън е родена на 4 април 1928 г. в Сейнт Луис, Мисури. Тя израства в Арканзас, заедно с баба си по бащина линия, след като родителите й се разделят. Баба й е силно влиятелна фигура в живота на Анджелоу. Тя притежава малък магазин, който бил източник на доходи за семейството.

Трагедия поразява едно от посещенията на Мая и нейните братя и сестри при майка й. Приятелят на баба й я изнасилва. Момиченцето казва на един от братята си. След това тя дава показания в съдебния процес срещу нейния насилник. Изнасилвачът избягва от затвора, но скоро е убит от роднина на Мая.

По това време момиченцето спира да говори. По-късно тя споделя, че се чувства виновна за смъртта на мъжа. Решила, че го е убила с гласа си, защото е споделила за случилото се. Мая развива дълбока любов към поезията и книгите през периода, в който остава в мълчание.
Тя мълчи до деня, в който баба й каза, че никога няма да се наслади напълно на поезията, докато не я чуе рецитирана от собствения й глас. Така момичето отново започва да говори след шест години мълчание.
Мая отива на първата си любовна среща, когато е на 16 години, макар връзката да не е сериозна. Въпреки това по време на тази романтична история тя забременява и ражда на 17-годишна възраст. Тя започва да работи на различни неквалифицирани и нископлатени работни места, за да може да отгледа сина си.

Зрелият живот на Мая Анджелоу
През 1951 г. Мая се омъжва за музиканта от гръцки произход Тош Ангелос. След това тя персонализира фамилното си име по мъж на Мая Анджелоу. Бракът продължава няколко години и след като се разделя със съпруга си, Мая работи като танцьорка и певица. Благодарение на това обикаля половината Европа с оперна постановка.

През 1959 г. обмисля да се задълбочи в писането и една година по-късно за първи път чува реч на Мартин Лутър Кинг-младши. Тя е впечатлява дълбоко. В резултат на това Анджелоу организира набиране на средства за афроамериканската кауза и опознава лидера за права на цветнокожите по-добре.

Година по-късно тя среща южноафрикански активист и започват връзка. Двойката се премества в Кайро, където Анджелоу започва работа като редактор в голям англоезичен вестник.
След като отношенията приключват, тя се мести в Акра със сина си. Там тя продължава да работи като редактор във вестник, а също и като актриса и радиодиктор. Тя остава в Гана до 1965 г. и след това решава да се върне в САЩ, за да помогне на своя приятел Малкълм X.

Неизчерпаемата Мая Анджелоу
Малко след това някой убива Мартин Лутър Кинг-младши, навръх рождения ден на Мая Анджелоу. Заради това тя отказа да го празнува през следващите четиридесет години. Мая написа първата си биография „Знам защо птицата в клетка пее” в година, в която Лутър Кинг намира кончината си. Тази творба отваря важна ниша за нея в литературния свят и й носи световна слава.

Нейните литературни творения говорят за силата за преодоляване и за важността да се продължи напред въпреки препятствията, които животът създава. Мая Анджелоу е пример за устойчивост и любов към живота.
Трансцендентността и дълбочината на нейните стихове са широко проучени. На пръв поглед всичко е срещу нея, но нейната борба срещу дискриминацията за това, че е афроамериканка, е забележителна.

Мая посвещава целия си живот на тази борба, преодоляване и прескачане на препятствия. Тя възстановява гласа си в абсолютно необходим момент. Анджелоу никога не забравя миналото си, нито произхода си, решена да се изправи пред свят, който не иска да я слуша, за да остави безсмъртните си стихове.

* Преводът на цитата е на Христина Керанова