Много родители (и баби и дядовци) не се замислят как неволно потискат волята на детето. Ако едно момиче в семейството е изправено пред тези три характеристики на възпитание, в дългосрочен план то няма да може да устои на какъвто и да е вид насилие.
Тази статия е за това как възрастните нарушават личните граници на детето и учат на послушание.
Вероятно нито една майка, баба, дядо и нито един баща с гордост няма да кажат: „Аз уча дъщеря да търпи насилие още от малка.”
Напротив, всички или почти всички родители не биха искали дъщеря им да опита върху себе си това преживяване един ден под каквато и да е форма.
Но, уви, все още са популярни семейните практики, които учат момичето да казва „да” на неприятната интимност и на нещата, които й носят физическа болка.
Какво пречи на едно момиче да каже „не“?
"Прегърни баба!"
Няма нищо лошо в това да подканите детето към социален жест - да прегърне баба си, за да бъде тя и щастлива. Това, разбира се, не се отнася само за прародителите, но и за всеки роднина и дори понякога просто за някой възрастен, който е дошъл на гости.
Прегръдката е нормална и понякога полезна.
Проблемът започва, когато детето не иска да прегърне или целуне някого, но родителите настояват на своето или дори насилствено бутат детето в прегръдките на друг човек.
Уважението към факта, че детето не е готово да осъществи физически контакт, укрепва у момичето увереността, че физическият контакт обикновено изисква съгласие.
На всички адекватни и емпатични хора им е ясна каква връзка има между идеята за необходимостта от съгласие за физически контакт и възможността да се оцени сексуалният контакт като доброволен или насилствен.
Преди да обяснявате на хлапето, че дядо, леля, гост може да бъдат обидени, ако не се срещне приятелски жест от негова страна, си спомнете, че възрастните практикуват много различни начини да покажат радостта си от срещата с някого или просто да поздравят учтиво. И всички те са подходящи за деца!
„Все пак ще го облечеш“
Често се случва момичето да не харесва някакви дрехи, обувки или прическа, които майка му или други роднини намират за подходящи за него. В такива случаи възрастните нерядко се опитват да принудят детето да облече точно конкретна рокля, точно онези обувки или да сплете косата си по начин, който на него не му се нрави. И колкото по-упорито момичето избягва и колкото повече обяснява, че точно това не иска, толкова повече упорити стават възрастните.
В повечето ситуации всичко завършва с това, че роднината търси начин да принуди детето да направи точно това, което причинява отхвърляне у него.
Това не е непременно откровено насилие. Могат да се използват многоседмични убеждавания и подкупи със сладкиши, играчки... Схемата е една. След като родителят е постигнал целта си, той не пита детето дали се чувства добре, а му обяснява, че това, което той е решил, е добро за него.
Но може да се окаже, че даден чифт обувки не са удобни за момичето, или че прическата на опащка му създава дискомфорт, тъй като има чувствителен скалп. Или може би момиченцето просто има различни идеи за красивото.
„Няма от какво да се страхуваш. Всичко се получи добре. Това едва ли те е наранило. Сега всичко е наред“... Тези фрази по-късно влизат в сексуалния опит на много жени, като им пречат да разберат, че се е случило насилие с тях.
Не принуждавайте момиченцето да яде, когато не е гладно. Да го „придумате” да яде това, което то не иска, хитро натъпквайки даден продукт във всяко ястие, е разновидност на насилие с храна.
Още в средата на ХХ век започва да се разпространява теорията, че възпитанието на нашата сексуалност започва с развитието на нашата чувственост като цяло и по-голямата част от това развитие е връзката с храната.
Човек, който е свикнал да търси и определя за себе си кое му е вкусно и кое не е, ще действа по същия начин по отношение на сексуалния му живот.
Човек, на когото други хора не са му дали възможност да откаже храна, ще се поколебае, без да знае кога е време да каже „не“ на неприятните сексуални практики.
Пренебрегването на глада, тоест физическото усещане на момичето, може да прерасне в склонността му да игнорира „външния” глад - емоционалните нужди. Отчуждението от собствените емоции прави човека по-уязвим към насилие като цяло, включително сексуално.
Коментари (0)
Вашият коментар