Любовният час на Слави Ангелов и Хара Нурин жъне световен успех

След като стана победител в конкурса Huawei Smartphone Film Festival за най-добър филм, сниман с телефон за 2019 година, през 2020 лентата си проби път и извън пределите на България. През юли тази година в Истанбул бе селектирана измежду 100 филма и стана финалист в Anatolian Shortfilm Festival, а само преди дни получи почетна награда от Berlin Flash Film Festival. „Любовен час“ попадна и в специалната селекция на КINODUEL International Film Festival, чийто крайни резултати ще станат ясни през 2021 в Москва.

Смайващата любовна история за сомнамбули е по идея и сценарий на Хара Нурин. Режисьор и оператор е Слави Ангелов, главен редактор на в. "168 часа" и списание "Космос". Монтажът на филма е дело на Методи Андонов от Нова телевизия. Участват актьорите Мартин Гяуров и Сава Пиперов, както и нашата Мила Иванова, главен редактор на сайта MILA.bg, за която всъщност е написан сценарият.

Днес разговаряме с актьора от главната роля в „Любовен час“ Мартин Гяуров и авторката на сценария Хара Нурин.

Мартин, как един професионален актьор, който играе в Сатиричния театър и не само, се озова във филма на Хара „Любовен час“?

МГ: Ужасно, ужасно харесах историята. Цялата идея е супер оригинална и много различна. Това е, което ни мотивира като артисти. При доста от нас мащабът на “сцената“, на която ще се изявим, не е от голямо значение, ако имаме хубава и добре написана история.

Казват, че в България киното още е като зелен домат, а в същото време една безбюджетна продукция, снимана с телефон за разлика от останалите 99 филма, направени с професионална камера, влиза в десетката на международен конкурс. Как си го обясняваш?

МГ: Тук отново историята е на първи план. Примерите за събрали се от някъде непознати хора, обединени от хубаво написана история, които я заснемат без почти никакъв бюджет, са много. Страшно съм щастлив, че съм част от нея.

Хара, отново успех за вашия късометражен филм Love Hour. Ще разкажеш ли с няколко думи за това?

ХН: Една година, след като сценарият ми беше одобрен за заснемане и впоследствие спечели първа награда на фестивала за късометражно кино HSFF в претъпкания „Дом на киното“ в София, нещо което сега ми се струва невъзможно да се случи, през лятото на тази година стигнахме до финала на Аnatolian Short Film Fest в космополитния Истанбул. Там получихме страшно добър отзвук от зрителите и много топло отношение. След това ни селектираха в Москва, а от Берлин преди дни получихме почетна награда. Тези новини истински ни радват, защото се случват в момент, когато всички хора на изкуството имаме силна нужда от подкрепа и по-голямо популяризиране на творбите ни.

Хара, историята на филма има ли си история? И как се промени, когато я облякохте в кино?

ХН: Преди години, докато учех в киноакадемия „Валери Петров“, срещнах цветната и абсолютно необикновена Мила. Моята майка винаги ме е наричала Мила и нямаше как да не харесам това високо русо момиче. С нея много бързо станахме неразделни в щуротиите. Един ден тя беше тъжна и за да се усмихне, единственото, което измислих беше история за сомнамбули, в която Мила беше главен герой. След известно време, когато публикувах разказа в блога ми, забелязах, че той вълнува по някакъв особен начин. За моя изненада повече реакции имаше от мъжката аудитория, която ме питаше за продължение. По-късно видях конкурсът на HSFF и облякох историята за кино, а те ме подкрепиха и номинираха да я заснема. След това Слави я шлифова и направи подходяща за снимки в невероятно кратките срокове, в които трябваше да влезем за състезанието. Заради тях отпадна живият папагал, който трябваше да гледа любопитно от рамото на портиера, но ако някой ден направим римейк, със сигурност ще го включим.

Хара, ти си писател и блогър. Що за лекарство е писането?

ХН: Писането е универсално лекарство, независимо дали имаш талант или не. И всички е добре да прибягваме до него от време на време. То ни помага да структурираме мислите си, да ги развием, да ги осъзнаем по-добре. Има неща, които му е трудно на човек да изрече на глас, а в писмена форма става по-леко. Поне за мен. Аз „чувам“ думите, вярвам в силата им и в това, че те могат да лекуват. И най-важното – да те карат както да мечтаеш, така и да действаш.

Кажи ни нещо повече за късометражното кино. С какво то е различно и защо е интересно?

ХН: Късометражното кино е голямо предизвикателство - в кратка форма трябва да докоснеш и заинтригуваш зрителите с много по-малко средства, без да се разпиляваш и без в същото време да осакатиш историята. Харесвам краткото кино, защото е бързо, но може да оставя трайни следи в душата. А и напълно отговаря на динамиката на нашето време.

Направили сте този филм без бюджет и с екип от професионалисти, но ентусиасти. Какво си спомняш от деня на снимките?

ХН: Големият ни успех не са наградите, а екипът, който се събрахме. Всички участваха заради идеята и всеки доведе по някого много ценен за проекта. Нещата потръгнаха в мига, в който един актьор, на когото страшно се възхищавам от години - Мартин Гяуров, прие главната мъжка роля. Никога няма да забравя този момент! Впоследствие той покани своя колега Сава Пиперов, на когото дължим дълбокия плътен глас на разказвача зад кадър. Мила привлече многостранния и ужасно талантлив Слави Ангелов, който пое режисьорския стол и дирижира целия процес от началото до края. Той от своя страна присъедини към нас монтажиста Методи Андонов от Нова телевизия и Диан Йотов, озвучил доктора. Мои добри приятели се включиха също безрезервно - Дени Герова, Гено Генов, Дани Радойков. Брат ми направи първата версия на плаката, който беше важен за участието ни в Истанбул.

Нещата се случват, когато имаш съмишленици и луди глави, с които сте на една вълна. Ние се разбирахме само с поглед, без изобщо да преувеличавам. Не само снимахме за един ден, но и без никаква репетиция. Просто условията го наложиха. Снимачният ден беше дълъг и още пред очите ми е Слави със стълбата и микрофоните, както и пейката, която местихме непрекъснато спрямо позицията на слънцето. А Мила дойде в парка, точно когато бяхме умряли от глад в разгара на снимачния ден, с най-вкусните сандвичи на света. С нея, разбира се, беше и шоколадовият лабрадор Добър, също много важен член на екипа ни.

А кой е твоят личен любим „любовен час“? 

ХН: Надявам се да предстои. Животът няма да е толкова любопитен и интересен, ако не ни чака зад ъгъла нещо още по-вълнуващо от това, което вече сме преживели.

Мартин, теб също ще попитам какво си спомняш от деня на снимките и кой е твоят личен любим „любовен час“?

МГ: Спомням си безумния мерак на оператора. Това страшно ме впечатли. Концентрацията на Слави е уникална. Моят любовен час е този на Хара и завинаги ще си остане той.