Как се живее с вагинизъм

От Павлина Трифонова

Катрин Масленкова успява да прави секс чак на 24 г. За първи път опитва на 18 г., но партньорът ѝ въобще не може да проникне в нея. Болката, която изпитва, е толкова голяма, че всяко удоволствие бързо се изпарява. По-късно прави още няколко опита, но винаги чувството е като намушкване с нож и нищо не се получава.

Обръща се към лекари. Те ѝ казват, че вероятно все още не е готова за полови контакти или че всичко ще се промени, след като роди. Това обаче не й помага много, тъй като се усеща обърканост и вина, че тялото ѝ реагира така. През 2010 г. попада на специалист, който открива, че страда от вагинизъм. Става въпрос за спазъм на мускулите на влагалището, което затруднява половия акт или го прави невъзможен.

Катрин преминава дълга терапия и след 6 г. за първи път успява да има пълноценен секс. Днес тя води редовен сексуален живот и е сгодена за 33-годишния Димитри.

Катрин или Катя, както е рожденото ѝ име, е българка, но живее в Канада. В момента е на 27 г. и след като успява сама да се научи как да прави безболезнен секс, решава да изостави работата си на счетоводител и да започне да помага на жени с подобни като нейните проблеми. Създава сайт, в който споделя своя опит, предлага онлайн консултации и артикули за подобряване на сексуалния живот. Написва и книга за вагинизма и нейната история попада в много издания по света.

Катрин за първи път изпитва болка във вагината си, когато се опитва да сложи тампон по време на цикъл, за да участва във волейболен турнир. Тогава е тийнейджърка и не обръща много внимание как реагира тялото ѝ. “Това беше първият сигнал, че нещо не е наред, но аз продължих. Когато трябваше да извадя тампона, беше толкова болезнено, че едва не припаднах”, разказва тя пред “Дейли мейл”. След като на 18 г. се проваля в опита да изгуби своята девственост, вече започва да осъзнава, че нещо не е наред. Подлага се на различни медицински прегледи, които също ѝ причиняват много болка и сълзи.

Специалистът, който ѝ поставя диагноза вагинизъм, препоръчва да започне да използва дилататори. Това са силиконови разтеглители, с които се правят упражнения на вагината. Приличат на вибратори, но са в различен размер, като терапията започва с най-малкия. Обикновено той е колкото тампон, а най-големият е като 17-сантиметров пенис. Освен да научат вагината да се разширява, тренировките с тях действат и върху ума на жената да спре да свързва проникването с болка.

Катрин признава, че кутията с дилататорите, които нейните родителите купили, за да ѝ помогнат да преодолее състоянието си, в продължение на месеци отлежавала в гардероба. Трябвало ѝ доста време и търсене на информация как най-добре да ги използва. “Въпреки че имах невероятна подкрепа от семейство, приятели и сексуални партньори, нещата не се случваха бързо, тъй като тези обичащи ме хора не са изпитали мъчителната физическа и емоционална болка на вагинизма”, обяснява Масленкова. Затова, когато успява да се справи със състоянието си, решава, че е добре да сподели всичко научено по дългия път към сексуалната си свобода и с други хора.

Катрин смята, че е имала голям късмет да срещне руснака Димитри в своя живот. Той проявява голямо разбиране, състрадание и търпение, докато тя експериментира с различни практики и помощни средства за безболезнен секс. Научава се какви точно интимни масажи да ѝ прави, за да се отпусне. Когато решава да се занимава и професионално с това, я подкрепя напълно. “Той беше любопитен, желаеше да експериментира и подкрепяше работата ми, докато създавах насоките, които ще представя на хората, страдащи от вагинизъм. Насърчаваше ме при разработването на моите обучителни материали и участваше в някои от тях”, казва Масленкова.

Според медицината вагинизмът се получава, когато се предават погрешни команди от мозъчните центрове. В резултат мускулите на влагалището могат да не се отпуснат, да не се отдели влагалищен секрет или той да не е в достатъчно количество, за да осигури плавно проникване на пениса. Смята се, че причините са психологически и обикновено са следствие на преживян силен стрес в миналото или пък негативни емоции, засягащи самочувствието на жената. Например лошо първо сексуално преживяване, погрешно сексуално възпитание или неприятен медицински преглед.

Вагинизъм може да се прояви и като защитен рефлекс след преживяно насилие. Освен изнасилване това може да е и агресивно и грубо отношение от страна на партньора. Понякога се наблюдава и когато жената няма емоционално влечение към мъжа, с когото прави секс. Битовите условия също могат да бъдат фактор. Ако двойката споделя общо помещение, дори със собственото дете, не е изключено това да попречи на жената да се отпусне.

Нерядко вагинизъм се получава и след травми в тазобедрената област или пък възпалителни заболявания на влагалището. Затова е най-добре първо да се направи консултация с лекар, преди да се пристъпва към лечение. Много е важно да се открият корените на проблема, за да се назначи правилна терапия. Обикновено се препоръчват група от упражнения. Част от тях се изпълняват самостоятелно, но за други е необходимо съдействие от партньора. Целта е да се помогне на жената да разбере чувствата си към секса и тялото. Трябва да се знае, че вагинизмът не засяга непременно способността ѝ да се възбужда и да се наслаждава на други форми на сексуален контакт. Така че трябва да се експериментира в сексуалната игра.

“Моята цел е да създавам свят, в който сексуалността е нещо, което трябва да се празнува, а любовта е начело на всички човешки взаимоотношения”, казва Катрин Масленкова.