Цялата истина за женския оргазъм

Сексът е толкова естествено нещо като храненето и дишането, но никой не ни обяснява защо изпитваме удоволствие, докато хапваме любимото си ястие.

За сметка на това книжния пазар е наводнен от наръчници, които дават акъл как да стигнем до оргазъм и как да задоволим другия.

Наръчници, най-вече насочени към жените, защото тяхното либидо било по-проблемно!?

Ами не! Жените имат чудесно либидо, а ако ги „боли глава“, най-вероятно това е заради пишман любовника до нея. На кого му се ще да прави секс с някой, който я ползва като бетонобъркачка, мятайки я на всички страни, без да задоволи и на йота нейните щения.

Мъжките глави са пълни с митове за женския оргазъм, които от инфантилни стигат до налудничави.

Един от тях гласи, че само сексуално узрелите жени умеят да изживяват вагинален оргазъм. Тази грешка дължим на Зигмунд Фройд.

Бащицата на психоанализата, който твърди, че жените завиждат на мъжете заради пениса, ги дели на две категории. Първата категория са "сексуално неузрелите" - тези, които достигат до връхната точка единствено чрез стимулиране на клитора. Според него тези жени били изнамерили този начин, за да имат половинчата компенсация за това, че природата ги е лишила от удоволствието да се наслаждават на пениса.

А сексуално узрели са жените, които осъзнават пасивната си роля на "ощастливявани" от мъжа. Единствено те могат да достигат до вагинален оргазъм по време на полов акт. С други думи, пенисът е вълшебната пръчица на плътския кеф. И когато партньорката не може да бъде задоволена от интензивното влизане и излизане на члена във влагалището, то вината си е нейна. Е, аман от невежи хора с пишки, па макар и психоаналитици.

Именно това съждение на господата е една от причините, поради която хиляди жени биват лишени от върховното удоволствие от секса.

Още през средата на 60-те години психолози и сексолози обединиха усилията си и доказаха, че вагиналният и клиторният оргазъм са равностойни като изживяване на удоволствие при жената. Клиторът е своеобразен мощен център на удоволствието, защото всички нерви в седалищната част на женското тяло имат окончания там. При някои жени е достатъчно триенето на пениса във влагалището, за да се стимулира индиректно клиторът и да се достигне до двойно върховно удоволствие.

Световната статистика сочи, че около 70 % от жените имат нужда от допълнително мануално или орално стимулиране на клитора, за да избухнат в сексуални „пламъци“.

Чудесно би било, ако мъжете се постарят малко повече в любовната игра и нека не приписват своето неумение на абстрактното понятие "фригидна жена".

Друга заблуда е, че G-точката доставя оргазъм по поръчка. Твърде примамлива е представата, че някъде дълбоко в женското тяло е скрито едно магическо копче, което трябва само да бъде натиснато, за да се възпламени вулканът на еротичните удоволствия.

През 1950 г. гинекологът Ернст Грефенберг открива една много специална точка на горната предна страна на влагалището, която според него е най-чувствителната ерогенна зона на жената.

Едва ли не с едно нежно натискане и оргазъмът е готов!

Това революционно откритие разделило гинеколози и сексолози на два лагера. И докато те спорили дали такова чудо изобщо съществува, дали е просто продължение на клитора, анкетите, проведени сред жените, развенчават тази велика илюзия. Повечето от дамите признават, че не могат да открият тази прословута G-точка, защото се оказва, че при всяка жена тя се крие на различно място.

Друга голяма част от жените пък не чувстват тази прехвалена възбуда при стимулирането й, а само една малка част от тях имат късмета да се наслаждават на това еротично вълшебство.

Едно от разпространените заблуди в секса се отнася до синхронния оргазъм и до това, че той задоволява най-пълноценно партньорите. В своя фуднаментален труд "Перфектният брак", издаден през 1926 г., холандският гинеколог Ван дер Велде обявява оргазма, който партньорите изживяват в един и същ момент, за съвършения секс.

Тази романтична представа за "тоталното сливане" витае и до днес в много спални и все още нанася достатъчно вреди.

Статистиката сочи, че на жената са й нужни средно 15 минути, за да достигне до кулминация, докато на мъжа са му нужни само две и половина. По-обиграните господа може и да удължат времето до оргазма си, давайки достатъчно време на партньорката си да свърши.

Друг мит е, че жените нямат нужда от оргазъм, за да се чувстват сексуално задоволени. За жалост авторите на тази небивалица са самите дами. И то от криворазбрано великодушие, нежност, състрадание и желание да простят нескопосаните усилия в секса на мъжа до тях.

Когато той отново е свършил твърде бързо или пък не е успял нищо да свърши, тя се чувства длъжна да прояви разбиране и шепне състрадателни и успокоителни думи в ухото на любовника си, твърдейки, че за нея оргазмът не е важен, стига да са щастливи заедно.

И тъй като подобно твърдение го устройва, мъжът започва да тръби, че сексът за една жена съвсем не е толкова важен както за него.

Да се твърди, че оргазмът е без значение за жената е също толкова абсурдно както твърдението, че бездомните хора нощуват под открито небе, защото имат нужда от чист въздух.