Лилия Маравиля: Страх ме е да не загубя ума си

"Много готина майка съм, това е ролята на живота ми". Това сподели пред Мариан Станков - Мон Дьо по Нова тв актрисата Лилия Маравиля два месеца, след като навърши 50 години и допълни: "И в театъра, и в киното, и в сериалите съм направила добри образи. Харесват ми, имам постижения".

Според нея това, което я отличава от другите актриси, е искреността. „Много държа да бъда искрена на сцената. Аз не искам да лъжа на сцената, аз не мога да лъжа на сцената и това хората го усещат", обясни тя. А оценката, която сама си пише, е 10 по десетобалната система.

Присъствието на дъщеря й Паола я е направила по-отговорна. "Научих я да обича. Но първо аз се научих да й показвам обич", категорична е актрисата.

Лилия Маравиля ролята на нейната майка в живота й и какво се е случило с нея след смъртта й. „Разбрах колко съм била зависима от нея, когато я загубих. Каква опора е била и колко е било важно да знам, че е има. Дори и да не съм се обаждала, аз знаех, че е там. Майка ми стана много по-близка с мен, когато аз станах майка. Ето защо от малка прегръщам Паола, защото на мен ми липсваше това. Само искам да й благодаря за това семейство, в което ние с брат ми сме отгледани и че е избрала точно този мой баща", сподели още тя.

А на въпроса как се е срещнала със съпруга си Лука отговори така: "Той ме намери, или животът ни намери, някой горе ни събра. Аз вярвам в случайните срещи. Впечатли ме с това, че е интелигентен". За семейството им пък сподели: "Семейството му е живяло по цял свят. Там е много важно да си класно облечен. Животът ни с Лука е панаир. Вкъщи е весело, никога не е скучно".

Маравиля говори и за страховете си. А един от тях е загубата - смъртта. Другият е старостта и това да не си изгуби ума. "От това ме е страх. Да не си изгубя ума", разказа още актрисата пред Мариан Станков - Мон Дьо. А себе си определя като едно малко дете, което всеки ден си играе: „Аз съм още едно малко дете, което ходи всеки ден си играе. Аз всеки божи ден отивам да играя. И си спомням едно време баща ми ме попита по телефона „Ти само си играеш, ти няма ли да поработиш” и аз казах "Не, тате, никога, само ще играя!", заключи Лилия Маравиля с усмивка.