Честванията в Англия по случай 200-годишнината на писателката Джордж Елиът (1819-2019) ще са многобройни. Романът ѝ “Мидълмарч” непрекъснато заема първо място в световните класации, дори и преди Толстой.
Известният американски писател Скот Фицджералд изразява възхищението си от творбата на Джордж Елиът “Сайлъс Марнър” (1861) кратко, но категорично - “съвършено произведение на изкуството”. В поредния си роман авторката отново поетизира селския бит. И все пак това е едно доста различно произведение от първоначалните романи на писателката - “Адам Бийд” (1859) и “Воденицата на река Флос” (1860). С високия си поетичен заряд новата творба се доближава до легендата и притчата.
В структурата на романа изцяло е залегнал контрастът - тъкачът Сайлъс е противопоставен на местните жители. Те са загорели, снажни хора, а той – блед, дребен, прегърбен, късоглед и страдащ от необясними припадъци. Героят се описва като паяк, който неуморно тъче. И все пак по-късно след кражбата на жълтиците му всички в селището започват да проявяват съчувствие, дори обич към него. Доли Уинтроп, необразованата селска жена, се вживява дълбоко в личната му драма и предано му помага в домакинството, както и в отглеждането на осиновеното от него момиченце. Творбата преди всичко се възприема като притча за сблъсъка между доброто и злото в живота, за смисъла на човешкото съществувание. И като във всяка притча накрая доброто неизменно побеждава.
Широко известно е твърдението на големия модернист Д.Х.Лорънс (1885-1930), който заявява, че резките обрати в романа, откроили се ярко в началото на ХХ в., всъщност започват още в творчеството на Джордж Елиът. Елиът е първият английски писател, насочил поглед навътре към изживяванията и терзанията на индивида, които през ХХ в. се превръщат в основен фокус на литературата. И затова е трябвало да понесе суровата критика на съвременниците си.
Особено сурова е била тази критика към новелата ѝ “Повдигнатият воал” (1859), публикувана на български в един том заедно със “Сайлъс Марнър”. Творбата е повествование в първо лице, като разказвачът е творческа личност, надарен с богато въображение, който умее да чете скритите мисли на хората около себе си. Тази рязка промяна по отношение на повествователя е извънредно важна. Добре известно е, че “всезнаещият разказвач” в традиционния роман надниква в съзнанието на всички герои, така че авторката решава да създаде от плът и кръв такъв повествовател, надарен с необикновената способност да чува мислите на всички заобикалящи го хора. Той не успява обаче да вникне в съзнанието единствено на една млада жена, поради което фатално се влюбва в нея.
Другата свръхестествена дарба на героя е да предвижда развоя на собствения си живот. Той съвсем точно знае на коя дата ще умре и напълно примирен очаква края си. С подобен нетрадиционен подход авторката се проявява като смел новатор. Именно поради това в края на ХIХ в. и началото на ХХІ в. критици и читатели насочват интереса си към тази някога доста пренебрегвана творба. И тя става най-широко обсъжданото произведение на авторката в днешно време.
-------
*Весела Кацарова е един от най-известните български преводачи, нейно дело са преводите и на сложната и многопластова проза на Джордж Елиът.
ДЖОРДЖ ЕЛИЪТ
Коментари (0)
Вашият коментар