Ода Жон – българката, която Париж боготвори, а ние оплюхме

От Капка Тодорова

Ода Жон с кураторката на изложбата си в София Надежда Джакова

“Човек се ражда много пъти и умира много пъти”, казва художничката днес.

“В Париж познавах само един човек – моя съученичка. Тя ми помогна. Записах Ида на училище, а себе си - на курс по френски”, разказва Ода Жон. Още в първите седмици близки ѝ уреждат среща с галериста Даниел Темплон, който представлява Рой Лихтенщайн и Анди Уорхол. Показва му рисунките си. Той ги обсъжда със сътрудниците си и още същия ден ѝ предлага да ѝ организира изложба, ако успее за месец да нарисува достатъчно картини. “Рисувах денонощно, изпивах литри ободряващи напитки, за да не спя”, споделя Ода за този период.

Изложбата минава с огромен успех – всички нейни картини, рисунки и скулптури са продадени на цени между 30 000 и 45 000 евро за произведение.

Картината с дете на слънце, което държи спринцовка.

Това е и моментът, в който новата Ода Жон се ражда. Тя дори външно се преобразява. Облича се в черно, не слага грим. Не иска външният ѝ вид да отвлича вниманието от творбите ѝ. Иска изцяло да се възползва от това, че в Париж никой не я познава, не я свързват с името Имендорф, нито я дебнат за пикантни подробности. Интересуват се само от картините ѝ.

Днес, 11 години по-късно, Ода Жон продължава да е любима на парижката публика, картините ѝ се откупуват още преди откриването на изложбите ѝ, а успехът ѝ е неоспорим. Преоткриват я и германските медии, за които тя вече не е само младата вдовица на Имендорф, а художничка със световна кариера. Картините ѝ привличат, вдъхновяват, замислят и отблъскват едновременно. Тя рисува предимно хора, но те често нямат лица, а са плетеница от органи и крайници. Винаги имат втори план, картина в картината.

Изложбата на Ода Жон в Националната галерия

Огряно от щедро слънце русо дете е клекнало върху мраморна колона насред лазурно небе. В ръката си държи спринцовка. Или жена, която нежно прегръща и целува мъж, чието лице е кафява безформена маса. Женско лице в близък план, от носа се стича кръв, а четката я размазва по устните като червило. “Рисувам онова, което е под повърхността, онова, което ни боли, изследвам го докрай, но с нежност и любов”, обяснява тя.

Критиците често казват, че

Ода Жон показва

онова, от което

ни е страх

Но германският ѝ галерист Михаел Фукс не е съгласен. Човек, който рисува така, не изпитва страх, заявява той.

За свой най-доверен съветник и най-честен критик Ода Жон приема дъщеря си Ида. “С нея е интересно да си говори човек, тя наблюдава рисуването ми от съвсем малка и знае кога и какво съм почувствала”, споделя художничката. Ида Имендорф днес е модел, снима се на корицата на десетки световни издания, но смята да се занимава с моден дизайн.

Като дете художничката се е снимала в реклами на БГА Балкан.

Освен с дъщеря си Ода Жон рядко говори за картините си.

Смята, че казва всичко с четката си. Продължава да прави и скулптури.

Последната ѝ творба

е “Прегръдката”

– бронзова статуя, която отдалеч прилича на Пиета, но като се вгледа човек, вижда, че двете фигури са на една възраст и устните им са слети във вечна целувка. Скулптурата в момента обикаля България, като идеята е да се появява на различни места сред природата и така всеки път да оживява в нов контекст. Посветена е на вечната любов и желанието на Ода е тя да остане завинаги в България в знак на обич към родината, към която тя винаги се завръща.