Как да приобщим кученцето и с какво да го захраним

Социализация на новото кученце

През първите няколко месеца от живота си кучето развива индивидуални черти, които ще определят особеностите на бъдещия му характер. Те се създават чрез контактите с други животни и хора.

Ако на кученцето се предоставя малка или никаква възможност за общуване с хора или кучета през първите три месеца от живота му, то се приспособява трудно към околните като възрастно.

Социализирайте кучето до възможно най-голяма степен. Извеждайте го с колата и на разходка, където ще срещнете хора с кучета. Оставете го да играе с тях и да почувства разнообразието на обществения живот.

Ако не възнамерявате да го използвате за разплод, добре е да бъде кастрирано, което има много здравни предимства и ще го направи по-малко склонно към агресия. Операцията се извършва на пет-шестмесечна възраст, но може и по-рано – на осемседмична.

Трениране на кучето

Започнете да тренирате малкото към послушание колкото е възможно по-рано. Важните упражнения включват командите: ела, седни, стой, долу, както и воденето с каишка. Подходящи отношения между обучаващия и кучето се установяват по-лесно, когато то още не е развило лоши навици.

Има два основни принципа за трениране към послушание.

След като започнете едно упражнение, провеждайте го докрай. Ако позволите на кучето да върви по свой път, много вероятно е то да използва снизхождението ви, за да не изпълнява каквото му се заповядва.

Винаги възнаграждавайте кучето с похвали, когато показва добро държане. Малките инстинктивно желаят такова отношение и изпитват удовлетворение, ако го получат. Одобрението изгражда в кучето самоувереност и засилва успеха на тренировката.

Домашна тренировка

Основната процедура при домашното трениране е подобна на приучването на малко дете да ходи по нужда в гърне, само че кучето се научава по-бързо. Тренирането започва веднага след приемането на малкия любимец в дома.

Кучетата развиват волеви контрол върху уринирането и изхождането на триседмична възраст и придобиват силно предпочитание към определено отходно място на осем-деветседмична възраст. Те имат инстинктивно желание да поддържат чиста жилищната си площ, от което можете да се възползвате.

Кучетата обикновено се изхождат скоро след ядене и след събуждане и по това време се извеждат да уринират и да дефекират, за предпочитане на едно и също място.

За отключване на рефлекса за изхождане на кучето е необходимо време, за да подуши. Ако не се изходи, това означава, че не е имало достатъчно време.

Важно е да му предоставите достатъчно време и след това да го похвалите. Ако отсъствате през целия ден, можете да го приучите да използва вестник. Оставяйте му вестник с няколко пласта. Отстранявайте горните зацапани пластове и добавяйте нови отдолу. Така в средата ще се запази лека миризма, която ще му напомня къде “да ходи”. По-късно, когато кученцето е в състояние да се контролира за по-дълго време, можете да му изградите навика да ходи само навън.

Ако забележите, че има намерение да се изходи на неподходящо място в дома, възпрете го енергично и го изведете навън. Ако направи грешка, не го наказвайте. За прохождащите малки кученца това е естествено, докато се тренират.

Водене с каишка

Кучето трябва да се приучи да ходи, без да дърпа и да опъва каишката. Започнете с мек найлонов или кожен нашийник, като го оставяте за известно време да свиква. След като това вече не го безпокои, оставете го за постоянно.

Прикачете каишката и започнете леко да дърпате назад. След като кучето възприеме това, започнете да го водите с леки придърпвания, погалване и похвали. Приучете го да върви от лявата ви страна и не го оставяйте да остава назад или да отива много напред. След като упражнението напредне, приложете по-силно теглене с каишката.

“Душещите вериги” трябва да се избягват и никога да не се оставят като постоянен нашийник. Куче с такъв нашийник може да се закачи на някакъв предмет или да се самозадуши с лапата. Освен това тези самозатягащи се нашийници могат да наранят гърлото.

Ако кученцето не приема кожен или найлонов нашийник, използвайте нагръдник, който е много по-хуманен и ефективен.

Страх от раздяла

Това е често срещан поведенчески проблем. Кучетата са стадни животни, така че някои трудно преодоляват стреса, че са оставени сами, и започват да дъвчат мебели, да уринират и да се изхождат върху килимите и да лаят силно.

Лечението се състои в привикване на кучето да остава само. Използва се практиката прогресивно да се удължава отсъствието, последвано от връщане в дома. Така кучето ще научи, че семейството винаги се завръща.

Съществува препарат – Clomicalm (кломикалм), за успешно лечение на безпокойство и на страх при кучета, но той има леки странични ефекти с повръщане и диария.

Книгата може да поръчате тук!