Необходимост от ранна социализация
Първите 12 седмици от живота са извънредно важни за оформяне на личностното и социалното поведение. Според последни изследвания малкото куче преминава през серия от степени на развитие. Успешното преодоляване на всяка степен е от съществено значение за избягване на бъдещи проблеми, като боязън, хапане, страх и агресивност. Отделянето от майката и братята преди шестата седмица оказва отрицателен ефект върху теглото и физическата устойчивост на кучето.
През периода между третата и осмата седмица малките са възприемчиви и много се влияят от взаимодействията си с майката и събратята си, както и с другите кучета в дома. Чрез близки взаимоотношения те развиват самоувереност и подходящо поведение.
Благоприятното повлияване за придобиване на ценни качества като възрастно куче зависи от гладкото преминаване на периода от третата до осмата седмица. Затова кучето трябва да остане при майка си до десетседмична възраст, до пълното отбиване.
Между петата и седмата седмица кучетата започват да оформят отношения с хората, приемат доминиращата роля на човека и започват да разбират, че хората не са заплаха, а им доставят храна и се грижат за тях.
През осмата-деветата седмица кучетата развиват предпочитания към определени места за ходене по малка и голяма нужда и в този период може да започне приучването им към домашно поведение.
От 10-ата до 12-ата седмица и след това кученцата стават все по-любопитни и започват да се интересуват и да проучват отдалечени от дома места. През този период трябва да се тренират към послушание и добро поведение. Всъщност не би било погрешно, ако обучението им започне още от петата седмица, но без да им се причинява стрес или страх. През този период малките почват да става обичливи и се привързват към стопанина си.
Приобщаване към домашната среда
Здравите малки кученца са бдителни, бодри и жизнени. Особеностите в характера варират в зависимост от типа на породата, но внимателното им предразполагане е от съществено значение. Куче с враждебно отношение няма място в семейството като компаньон, особено на децата. То се бори, мъчи се да се освободи или ръмжи при докосване или галене. Такива кученца изискват повече дисциплина и тренировка.
Ако се свива при заговаряне или бяга и се крие, кучето е страхливо. Възможно е по-късно подобно поведение да бъде овладяно, но такива кучета не са лесни за приобщаване към семейната среда.
Идеалното куче се движи с вдигната опашка, следва ви навсякъде, приема да бъде галено, противи се при хващане, но бързо се успокоява и ближе ръката ви.
Коментари (0)
Вашият коментар