Човешкият живот на Земята е невъзможен без вода. Водата е символ на живот и изцеление, зареден с огромен потенциал. „Лечебните енергии на водата“ разказва за многобройните начини, по които водата може да бъде използвана за лечение и за поддържане на добро здраве.
Този материал разяснява целебните сили на къпането, което спомага за емоционалното и физическо здраве на всеки човек.
Къпане
Къпането не е свързано само с чистотата. Редовното къпане е пряк път за постигане на контрол върху емоционалното и физическото ви здраве. Простичкото действие на вземане на вана (душ) може да ви донесе усещане за мир със себе си и със света около вас, да успокои емоциите ви и да повдигне духа ви. Водата лежи в основата на всички жизнени процеси и къпането може да отключи и да трансформира множество енергии, жизненоважни за живота.
Раждането на хидротерапията
Древните системи за здравеопазване почивали на разбирането, че водата стои в основата на всяко здраве и тя е елементът, който свързва човека със земята и небето. Традиционната китайска медицина гледала на болестта като на признак на дисхармония в тялото като водата била (и продължава да е) в центъра на възстановяването на хармонията, тъй като тя е носител и двигател на “чи”. Индийското ведическо изцеление по подобен начин описва водата като елемента, свързващ индивида с космоса, вярвайки, че “прана” във водата може да се трансформира и преобразува в други форми на енергия, които да дадат жизненост и сила на човешкото тяло.
Индусите вярвали, че водата има душа, ето защо на къпането често и до днес се гледа като на духовна церемония, начин да се възстанови хармонията в тялото, ума и духа и човекът да се свърже с божественото измерение.
Древните египтяни имали цялостен възглед за свещените и физичните свойства на водата и изграждали храмове, където свещениците се къпели и пиели вода, богата на минерали, а водните процедури се утвърдили като ефективна терапия за много физически и духовни проблеми. Високо развити практики на къпане съществували и в обществата на шумерите и вавилонците.
Гъркът Хипократ (починал през 430 година преди Христос) защитавал тезата, че редовното къпане подсилва човешкия организъм, а водните процедури помагат при определени оплаквания. Гален, римлянинът, който формулирал много от Хипократовите теории, също подкрепял идеята за къпането като лечение в определени случаи и средство за подобряване на здравето. Къпането било неразделна част от живота на римското общество и подкрепяло вярванията им в здравето, добрата физическа форма и моралната сила.
Всеки град в Арабския свят се хвалел с хамамите или турските бани още от IV век, но практиките за къпане в Европа изчезнали заедно с изчезването на Римската империя и се възродили едва през XIV век. В миналото къпането било предимно светска, а не духовна дейност, въздействаща и на сетивата.
Делото на Присниц и Кнайп
До края на XVIII век навсякъде по света и особено в Западна Европа и САЩ на местата, където имало естествени извори или потоци с минерална вода, започнало да се практикува лечение с вода. Едно от най-известните места бил Водният университет в Графенберг, построен в планините на Чехословакия (днес Чешка република) от силезийския фермер Винсент Присниц. Пациентите се хранели скромно, редовно спортували, ходели на масаж и били подложени на десетки водни процедури. Те пиели до около 5 литра вода на ден, за да прочистят кръвта и бъбреците си, правели им клизми и ги потапяли в горещи и студени вани, за да се стимулира циркулацията на кръвта.
Себастиян Кнайп (1827–1897) доразвил делото на Присниц. Той вярвал, че препятствията по пътя на кръвта са основна причина за болестите, признавайки важността да се поддържан свободна циркулация на кръвта (това напомня на традиционната китайска и индийска медицина). Макар че Кнайп не живеел особено здравословно, този млад мъж бил убеден, че при подходящите условия човешкото тяло може само да лекува себе си, като водата играела ключова роля в този изцелителен процес. Той открил начини за използване на водата, често пъти съчетани с билково лечение, и неговият многостранен режим на хидротерапия му помогнал да живее дълъг живот в добро здраве и да следва призванието си на доминикански свещеник.
Винсент Присниц често пъти е признаван за баща на съвременната хидротерапия. Той поставил основите на натуропатията – система за лечение, използваща природните стихии като въздух, земя и слънчева светлина в комбинация с вода. Макар че натуропатията се появила, за да помогне да се запълни празнината между зараждащата се медицинска професия и традиционните медицински практики, на нея й липсвало духовното измерение на древните системи за лечение.
Коментари (0)
Вашият коментар