Войната на жената с алкохолизма на мъжа

Жените от две села в руската република Алтай започват открита война с алкохолизма на своите мъже. Решават се на тази крайна мярка, след като осъзнават, че това е единственият начин да ги спасят. Битката не е никак лесна, тъй като почти всички мъже в този отдалечен сибирски район, в близост до границата с Казахстан и Монголия, са пияници. Жените обаче използват хитрост и дори незаконни действия, за да въведат сух режим.

Всичко започва през далечната вече 1985 г., когато ръководството на селата Боочи и Кулада е поверено на жена с доста чепат характер. Едва 19-годишна тя се омъжва за механик, когото всички търсят за помощ, щом им се развали нещо. Активността ѝ бързо е забелязана и тя е избрана за председател на селския съвет. След като осъзнава, че най-големият проблем на 700-те ѝ съселяни е пагубното пиене, Валентина Паянтинова се заема да се справи с него. Вика останалите жени и ги пита какво да направят. Заедно

решават да забранят

продажбата на

алкохол в селските

магазини

За да е законно всичко, свикват селсъвета, но не казват за заседанието на мъжете. Четирима обаче разбират и пристигат, но техните гласове “против” се оказват недостатъчни и забраната за алкохол в Боочи и Кулада е въведена.

“Вечерта жените просто казаха на мъжете си: Край! Ако искате да пиете водка, ще трябва да си я купувате от другите села надолу в планината. За да стигнете дотам, ще ви трябват пари за кола, а и докато се върнете, ще изтрезнеете”, спомня си днес Паянтинова. Всички казани за варене на домашна водка са изгорени. За всяко пиянство

се налага глоба

от 200-300 рубли, което сега се равнява на 5-7 лева, но тогава са били страшно много пари за тази част на света. Освен това след три нарушения е следвало изпращане на принудително лечение.

“Ах, как ме ненавиждаха тези хора. Ако пиян ме видеше на улицата, бягаше. Говореха, че съм им разрушила живота, като съм ги изпратила на лечебно-трудова профилактика. Трима от тях все още са живи. Сред тях е мой съсед”, разказва Паянтинова пред Би Би Си. За да не я обвиняват в пристрастност, глобява и брат си. Неприятностите за семейството ѝ не спират дотук. Появяват се слухове, че се готви нейното отравяне. Дъщеря ѝ плаче и се оплаква на баща си: “Съседите казват, че тя прави всичко това, за да се самоизтъква. За какво ѝ е, след като в съседните села всички си пият? Заради мама за нас няма живот”.

Мъжът ѝ също страда, защото всички го гледат накриво. Даже в един момент иска да се разведе с нея. “Той беше много авторитетен човек. Беше механик и можеше да поправи всяко нещо. При него постоянно идваха за помощ и това ме спаси. Ако също пиеше или не ми даваше да работя, нищо нямаше да се получи”, прави равносметка Валентина.

Тя напуска фронта

срещу алкохолизма,

след като е повишена и отива да работи в районния център Онгудай. Връща се в Кулада след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. и заварва отново поголовно пиянство. “Пиеха толкова много, че не можеха да платят вересиите си с месеци. Пропиваха всичко. Децата им гладуваха.”

“Един мъж трябваше да продаде цяло теле, за да покрие алкохолните си дългове, а в Алтай това животно е местна валута и доказателство за изобилие”, разказва Паянтинова. Тя отново събира жените и гласуват за връщане на забраната за алкохол. В това време в Русия е хаос.

Няма пари за заплати на председателите на селсъвети, но тя прекарва цели 10 години на поста. През 2000 година заминава да работи в алтайската столица. Връща се като пенсионерка през 2013 г. и отново вижда много пияни мъже. Пак я избират за кмет и тя за трети път въвежда сух режим.

“Сега вече никой не се оплаква, а пияниците тихомълком ходят в другите села. Там пък са недоволни, защото се търкалят по улиците им, но аз им казвам: Кой е виновен? Направете си събрание и при вас ще бъде спокойно”, посочва Паянтинова. Тя с гордост разказва, че в Кулада и Боочи вече никой не си заключва вратите на къщите. Имало е само един пиянски скандал, завършил с убийство, което е в пъти по-малко в сравнение с останалите части на Русия, където 12 от всеки 100 000 случая на смърт са в следствие на алкохол.

Два пъти в годината Валентина

издава заповед за

доставки на шампанско

и вино в селските

магазини

Това става на 30 и 31 декември и на 7 и 8 март, като бутилките се продават само на жени. По съпротивата на алтайските съпруги се увличат и други руски села и се обявяват за зони на трезвеността.