Независимо дали разполагате с голяма градина или малък балкон със сигурност искате да се радвате на богати цветове без много усилия.
Затова този път сме подбрали няколко супер обилно цъфтящи растения.
Те са различни и биха били чудесно допълнение в колекцията и на най- ангажираните цветари.
Почвопокривна красавица за слънчеви кътчета
Внимавайте с водата!
Розовото бижу Делосперма (Delosperma cooperi) се появява все по-често в скални кътчета или на припечни места у нас. Растението е част от голямото семейство на сукулентите и като такова няма нужда от много вода. Делоспермата е студоустойчива и лесна за отглеждане.
Цъфти от края на пролетта до късно през есента. Важни условия за успешното отглеждане са пропусклива почва, умерени поливки и много слънце. Цветето може да се отглежда в градината. Там розовите цветчета ще покрият отреденото им кътче като своеобразен ярък килим.
Почвопокривните способности на делоспермата са толкова ясно изразени, че за кратко време тя ще се пребори с доста упорити плевели. Въпреки това тя не е агресивна и не е склонна към самозасяване. Представянето на малкото бижу в саксия или кашпа е също толкова атрактивно.
Маргариткоподобните цветове ще се “изсипят” за нула време от съда. Каскадният ефект в този случай е много подходящ за балкон или в смесени контейнери. Комбинацията от растения винаги трябва да е подчинена на сходни изисквания към вода, светлина и почва.
С делоспрема можете да се сдобиете чрез закупуване на разсад. Цената на една саксийка е около 2-3 лв. По- трудният начин е да засеете семена. Това се прави през зимата. Младите семеначета поникват до седмица- две.
Разсаждането на постоянно място става веднага щом опасността от мразове премине. Не забравяйте да осигурите добър дренаж и сравнително по- песъчлива почва. Подхранване не е необходимо. Само слънце, много слънце.
Други видове делосперма, които биха издържали зимните студове у нас са:
Delosperma brunnthaleri с жълти цветове;
Delosperma floribundum с розови цветове и бял център;
Delosperma herbeau със снежно бели цветове.
Ахименес за балкона и градината
Размножава се чрез клубенчетата
Като близък родственик на стайната теменужка, ахименесът има доста сходства с нея.
Отглеждането на това цвете е като детска игра, стига да не се престаравате с водата.
Листата са овласени, което е една от причините за малката нужда от вода.
Цветовете са сравнително едри спрямо размера на самото растение, фуниевидни и представени във всевъзможни багри и цветни комбинации. Ахименесът се отглежда предимно в саксии, но е много подходящ и за градината. Там той ще развие пълния си потенциал за сезона. Важно е само да подберете правилното място.
Цветето се чувства най-добре при температура около 20-24 градуса през деня и няколко градуса по-ниска през нощта. Предпочита ярка, но не пряка слънчева светлина или огряване само в сутрешните часове на деня.
През есента с настъпване на застудяване и по-големи денонощни температурни амплитуди първо спира цъфтежа, а в последствие опадат и листата. Тогава растението преминава в покой. В почвата остават малки коренови образувания, подобни на грудки или клубенчета. Чрез тях ахименесът се размножава и съхранява за следващата година.
Клубените се вадят от почвата или се прибират заедно със саксията. Могат да се съхранят в пакет със сух торф при температура не по-ниска от 10-12 градуса.
През пролетта грудчиците се засаждат в нова почва на дълбочина около 2-3 см. До началото на лятото ахименесът отново ще разцъфти и няма да спре да радва окото до късна есен. През активния период почвата се поддържа умерено влажна. Цветето се подхранва редовно. Прецъфтелите цветове се почистват, а за да се поддържа формата на растението се препоръчва прищипване на връхчетата.
С ахименес можете да се сдобиете чрез закупуване на малки вкоренени растения.
Цената им е до 5-6 лв, а предимството е, че ще знаете какъв е цвета. Другият вариант е да закупите клубенчета в периода на покой. Обикновено се предлагат на пролет.
Цената за пакет с три или пет броя е около 4-5 лв.
Калифорнийски мак в топли тонове
Сега е моментът да събирате семенца
Ешолцията има много лица, но у нас не е много позната и разпространена.
Растението достига височина от 20 до 40 см и оформя гъста туфичка. Листенцата са силно нарязани и със сивкав отенък. Разклоняването е добро. Цветовете са подобни на тези на мака. Много нежни и в същото време ярки и впечатляващи. В диаметър достигат 3-4 и повече сантиметра.
Ешолцията се представя предимно в топли и огнени тонове, като най- често срещаният цвят е жълто- оранжев. Но има двуцветни и полукичести вариетети.
Отглежда се лесно и цъфти обилно на много слънчеви места или частична сянка. Поливките са умерени. Толерира засушаване, но то се отразява на цъфтежа. Той започва през горещите летни дни и продължава до есента. На мястото на прецъфтелите цветове се оформят дълги шушулки с много семена. Те се разпукват при узряване, а семената се разпиляват. Някои семенца се самозасяват успешно, което гарантира цъфтеж и през следващата година.
За да се контролира този процес се препоръчва събиране на семената. Освен това премахването на прецъфтелите цветове и оформените семенни кутийки, които не са нужни гарантира по- обилен и продължителен цъфтеж.
Събраните семенца могат да се засеят през април. Ешолцията не понася пресаждане. Затова засяването трябва да стане на постоянно място. Сее се на рядко, за да не се налага разреждане. Идеално разстояние между отделните растения е около 20 см.
Цъфтеж се очаква след месец- месец и половина. Семена от ешолция се предлагат в търговската мрежа на цена около лев.
Пакетчето съдържа микс от цветове, но не виинаги кълняемостта е добра. Затова препоръчваме събиране на семена от познати растения.
Коментари (0)
Вашият коментар