“Безумна любов” се казва последната песен на Тончо Русев. Най-нежният български композитор я посвещава на жена си Елена и я дава на Катя и Здравко от дует “Ритон” да я изпълнят.
“Катя, моля те, преди да изпеете песента, да обявиш, че тази песен я посвещавам на моята съпруга Елена”, казва по телефона Русев, който вече е много болен и за първи път не може да присъства на концерта им в НДК. 
Големият композитор, наричан от цялата ни естрада гръбнакът на българската попмузика, си отиде на 10 април 10 дни преди да навърши 86 години. “Написал над хиляда песни, спечелил десетки престижни награди на български и международни музикални конкурси, Тончо Русев оставя диря в българската естрадна музика. Голям музикант, но преди всичко той беше и голям човек. Почивай в мир!” Така семейството му обяви тъжната вест в официалния профил на композитора във фейсбук.
Няма български
певец, който да
не е изпял поне
една песен на
Тончо Русев
- това говореха с благодарност и тъга вчера всичките ни естрадни звезди.
“Велик човек, няма да се роди друг такъв мелодик”, казаха Катя и Здравко от “Ритон” пред “24 часа”. “Всички, които имаме повече от една негова песен, станахме обичани благодарение на неговите песни”, каза Катя. Здравко я допълни: “И останахме във времето като песните му.” А Катя завърши: “И станахме класика. А човек става класика с песните си. Те са най-важното нещо.”
Няма как във вестникарска статия да бъде изброено творчеството на Тончо Русев, а той наистина е написал над 1000 песни, превърнали се в шлагери. Песните му са издавани в САЩ, Англия, Франция, Испания, Италия, Гърция, Турция, Русия и всички бивши социалистически страни. През 1981 г. получава голямата награда за цялостно творчество на фестивала “Златният Орфей”. Носител е и на най-престижните отличия у нас. През 2007 г. получава орден “Стара планина” за изключително големите си заслуги в областта на културата. На 6 декември 2017 г. става първият носител на най-високото отличие на община Бургас - кавалер на “Сребърния кръст на свети Николай”.
Роден е на 20 април 1932 г. в семейството на локомотивен машинист и служителка в БДЖ. Баща му свири на акордеон и мандолина и забелязва отрано музикалния талант на сина си. Момчето започва да свири в училищния оркестър, а
баща му продава
часовника си, за
да му купи
тромпет
През 1955 г. Русев завършва музикалната академия, специалност “Тромпет”, в класа на професор Кърпаров. Свири в симфоничните оркестри на Бургас, Перник и Софийската опера. През годините работи с повечето естрадни изпълнители, сред които са Лили Иванова, дует “Ритон”, Васил Найденов, Веселин Маринов, братя Аргирови, Петя Буюклиева и още десетки. Мелодиите му са ставали повод за размяна на влюбени погледи, първи докосвания и са утешавали някого след тежки раздели. И това не е случайно. Някои от най-големите хитове в българската естрада са писани от Тончо Русев. Десетки песни на Лили Иванова, сред които “Ти сън ли си”, “Панаири” и “Не всичко е пари, приятелю” са музицирани от Русев. Написал е и над 100 песни за Веселин Маринов, повечето в тандем с вече покойния поет Евтим Евтимов.
Поетът е сред най-дългогодишните лични и творчески приятели на Тончо Русев. “Огън от любов”, “Остаряваме бавно”, “Телефонна любов”, “Незабрава”, “Горчиво вино” са само част от песните, които двамата оставят в музикалната история на България. Докато и двамата бяха все още здрави, почти всяка сутрин имаха
среща в 9 ч
сутринта в
Борисовата
градина
за сладки приказки и творчески разговори. През 2010 г. заедно написват и песента “Нашата полиция”, обявена неофициално за химн на Министерството на вътрешните работи. 
Русев е обличал в музика и любовната лирика на Дамян Дамянов, Елисавета Багряна, Иван Вазов, Дора Габе, Атанас Далчев, Петя Дубарова, Христо Фотев, Борис Христов.
Автор е и на детски песни, музика към театрални спектакли, телевизионни, детски мюзикъли и филмова музика (“Юлия Вревская”, “Петимата от РМС”, “Тайфуни с нежни имена”). Член е на Съюза на българските композитори.
И все пак най-голямата награда ще останат огромната любов на публиката и безграничното признание на цялата българска естрада. Не остана певец или група, които да не напишат за тъгата си във фейсбук. Васил Найденов, Богдан Томов, Йорданка Христова, Филип Киркоров, Deep Zone Project, Кичка Бодурова, Николай Априлов споделяха песни на Тончо Русев, както и мнението, че втори като него едва ли ще има. 
Мими Иванова и Развигор Попов също почетоха паметта на композитора и написаха: “В памет на великия Тончо Русев!”
Поклонението ще бъде на 13 април, петък, от 10 до 12 ч във фоайето на зала “България” и от 13,00 ч в църквата “Св. Седмочисленици” в София.
За часове Веселин Маринов изгуби и двамата си бащи
“В два последователни дни си отидоха двамата ми бащи, двамата ми учители - в живота и в музиката. Поклон.” Това тъжно изречение е на Веселин Маринов, който го написа в профила си във фейсбук часове след смъртта на Тончо Русев. В понеделник, 9 април, почина родният му баща, вторник, 10-и - композиторът Тончо Русев, когото той приемаше за втори баща.
“Поради смъртен случай в семейството на Веселин Маринов концертите в Шумен и Добрич се отлагат съответно за 4 и 5 юни. Закупените вече билети ще важат за новата дата без презаверяване. Който желае, може да върне билета си на съответната каса и сумата ще му бъде възстановена.” Съобщението се появи в официалния профил на певеца във фейсбук часове преди смъртта на Тончо Русев. Подробности там няма, но “24 часа” научи, че на 87 години е починал родният баща на певеца. Веселин Маринов празнувал Великден в провинцията и когато се върнал в понеделник, тежка болест отнела баща му.
След часове в официалния профил на композитора Тончо Русев във фейсбук семейството му съобщи за неговата смърт - пак след тежко боледуване, 10 дни преди да навърши 86 години. Веселин Маринов, който пее над 100 песни по музика на Тончо Русев, приемаше композитора за свой втори баща. Той много се грижеше за него, водеше го по болници. Така постъпваше и със своя изтъкнат текстописец Евтим Евтимов - и той вече покойник. 
Петя Буюклиева: Записахме “Пролет” за 1 час
Аз съм една от щастливките, за които Тончо Русев написа песни, които се превърнаха в златни хитове на всички времена. “Пролет”, “Обич”, “Да съм слънчево момиче”, много други. Той владееше изкуството да облича всяка думичка в звук, в светлина. Неслучайно неговите песни винаги са писани по стихове - поезията на най-стойностните поети в България.
С него ме запозна дъщеря му Албена, с която бяхме състудентки в Консерваторията. Беше ме поканила един следобед заедно да се готвим за изпит по солфеж и в един миг в техния хол влезе Тончо. Толкова се развълнувах, че станах на крака. Почувствах, че не е случайна тази среща. И не беше. 
Няма да забравя последната песен, която записвахме - “Бургаска Мадона” по текст на Евтим Евтимов. Спомняте си случая от 2008 г., в който потъна кораб и 7 моряци от Бургас не се върнаха - посветихме тази песен на тях. Тончо каза: “Искам ти да изпееш тази песен, моето момиче, защото ти пееш много чувствено”. След като я изпях, в очите му имаше сълзи.
Любопитна е и историята по записа на емблематичната песен “Пролет” по текст на Петя Дубарова. Както казват всички, Тончо Русев беше събирач. Той ни събра с Георги Христов като дует, защото реши, че сме двама млади души с огромни гласове. Аз имах концерт и снимки с Хачо Бояджиев във Варна. Трябваше да съм на летището в 10,30 и да летя за Варна в 12,30 ч.”
Тогава Буюклиева решава, че записът ще е рано сутринта въпреки големия диапазон, който песента изисква. “В 9 ч бяхме в радиото и за 1 час записахме песента. А Тончо ни каза: “Браво бе, Петя, като славеи пяхте и двамата с Георги рано сутринта, такива високи тонове изпяхте”, раказва певицата. През годините приятелството между Буюклиева и Тончо Русев прераства в семейна дружба. Композиторът ходел в родната къща в Асеновград, където майка правела асеновградски сармички за него.
Богдана Карадочева: Всеки път, когато ми показваше песен, за мен е било събитие
Нели Рангелова: Казваше ми: Само на теб не знам какво да напиша
Беше много мил човек, един от малкото, който никога не възразяваше, ако искаш да изпееш негова песен, да я направиш в нов вариант. Аз лично имам две негови песни, които, за съжаление, са писани много отдавна - “Сбогом, лято” по текст на Петя Дубарова и “Златен мой”. Втората беше записана в период, в който не записвахме в радиото, а в НДК и не се завъртя така добре. А е прекрасна песен. Миналата година се виждах с него, защото исках да ми напише нещо. Бяхме си дали дума, въпреки че все ми казваше: “Нели, ти си единствената, на която не знам какво точно да напиша”. Не знам дали не ме слагаше встрани от собствения си стил, макар да не го казваше с упрек, а с уважение към мен. Предложи ми две неща, но се разминахме. Дали вече съм по-капризна, или чисто и просто пак не се бяхме намерили, не мога да кажа.
Жалко, че си отиде, но доколкото знам, той е работил до последно, светла му памет.
Коментари (0)
Вашият коментар