Франсис Макдорманд - носителката на "Оскар", която спи с режисьор

Може ли само за няколко часа да получиш “Оскар”, да останеш без него и после пак да си го върнеш?

Точно това се случи на Франсис Макдорманд, тазгодишната носителка на наградата за главна женска роля. На партито след церемонията 47-годишен

мъж успя да открадне статуетката ѝ, но бързо бе арестуван и Франсис си получи “Оскар”-а обратно.

Това съвсем не е най-необичайната история в живота на американската актриса, която покори публиката с изпълнението си във филма на Мартин Макдона “Три билборда извън града”. Там играе майка, чиято дъщеря е убита и която се изправя срещу бездействащата и корумпирана полиция в родния си град.

“Бих била изключително поласкана, ако всички жени, номинирани във всички категории, можеха да бъдат до мен тази вечер”, каза развълнуваната актриса, когато получаваше наградата.

Родената в Чикаго на 23 юни 1957 г. актриса вече е привикнала със сцената на “Долби тиътър”, на която се раздава най-престижното отличие в киното.

Тя е номинирана пет пъти за “Оскар”

и вече имаше една статуетка за черната комедия “Фарго” през 1996 г. Режисьор на този филм е Джоел Коен, единият от прочутите братя Коен, който ѝ е съпруг вече 34 г.

Макдорманд е и от малкото кинозвезди, които притежават “тройната корона” за актьорско майсторство - два оскара, две телевизионни награди “Еми” и театрална награда “Тони”. Носителка е също на приза на БАФТА и на “Златен глобус”.

Франсис дължи запознанството си с Джоел Коен на своята колежка Холи Хънтър, с която делят една квартира в Ню Йорк, докато са студентки. Именно Холи запознава приятелката си с режисьора, който я превръща в своя муза. Така, след като изиграва невярната съпруга Аби във филма “Просто кръв” през 1984 г., Франсис получава поредица от роли във филмите на братя Коен, сред които “Да отгледаш Аризона”, “Проходът на Милър”, “Бартън Финк”, “Човекът, който не беше там”, “Изгори след прочитане” и най-вече “Фарго”, където се превъплъщава в бременна амбициозна полицайка, която разследва серия от убийства.

Още в първите си ленти Макдорманд се утвърждава със силно драматичните характери, които изгражда. В живота също е доста пряма. Има собствено мнение по редица обществени въпроси и го изразява без заобикалки. Много далече е от типичните холивудски красавици - има излъчването на мъжко момиче и никога не носи грим. Признава, че

понякога пуши марихуана, за да се отпусне

“Запознах се с Джоел Коен и брат му Итън по време на кастинг за филм. Тогава бях на 24 години. Итън беше на същата възраст, а Джоел беше три години по-голям. Спомням си, че влязох в помещението, а те седяха на диван. Пред тях имаше пепелник, препълнен с пепел, а в тази планина от пепел бяха мушнати множество фасове. Помислих си: “Какви странни, смешни задници - вероятно са някакви интелектуалци”, спомня си тя. Бракът ѝ с Джоел Коен е смятан за един от най-успешните в Холивуд.

“Въпреки че често сме си сътрудничели, имаме автономни кариери и винаги имаме интересни неща да си разказваме”, обяснява Франсис силата на връзката си. “С него мога да обичам и да живея, без да жертвам нищо, без да се извинявам за нищо, без да крия каквото и да е”, признава актрисата.

Около брака им има странна история - през 1984 г. те се венчават, като Франсис носи халката на бившата съпруга на Коен. Някои жени биха видели в това лошо предзнаменование, но пред “Ню Йорк таймс” Макдорманд казва, че е погледнала на това от практичната страна, защото халката не трябвало да иде на боклука.

Семейството има осиновен син в Парагвай - родения през 1994 г. Педро Коен, който работи като личен треньор и стои далече от киното.

Детството на Франсис не е леко. Истинското ѝ име е Синтия Ан Смит.

Осиновена е съвсем малка от канадска семейна двойка,

която обикаля САЩ, защото бащата е проповедник, а майката е медицинска сестра. Нарича “бял боклук” жената, която я е родила и изоставила. Като дете трудно си намирала приятели, защото била пълничка и носела очила.

В крайна сметка семейството се установява в Пенсилвания, където в средното училище момичето започва да се изявява в театралния кръжок и дори играе лейди Макбет. По-късно в колежа “Бетани” в Западна Вирджиния тя единствена завършва с диплома по театър, след което е приета в престижното драматично училище на университета в Йейл.

Първият ѝ ангажимент като професионална актриса е в театъра, но в Тринидад и Тобаго. Там играе в пиеса на поета от Ямайка Дерек Уолкот. Докато живее в Ню Йорк,

работи като касиерка в ресторант и се снима в реклами за бира, за да си плаща квартирата в Бруклин.

Много бързо обаче киното я открива с “Просто кръв”, а през 1988 г. - само 4 г. след дебюта ѝ на големия екран, Макдорманд е номинирана за “Оскар” за поддържаща женска роля за “Мисисипи в пламъци” на Алън Паркър, където си партнира с Джин Хекман и Уилям Дефо. Във филма тя играе тормозена от съпруга си южнячка, която не споделя расистките му възгледи.

През същата 1988 година актрисата получава наградата “Тони” за бродуейския спектакъл “Трамвай желание” по пиесата на Тенеси Уилямс, където е в главната роля на Стела Ковалски.

В следващите 8 години Макдорманд рядко се снима в главни роли, но въпреки това оставя забележителни и запомнящи се превърпъщения в “Зад завесата на секретността” и “Кратки истории” на Робърт Олтман. През 1996 г. идва предложението да изиграе Мардж Гандерсон във “Фарго”. “Фактът, че спя с режисьора, обяснява много неща”, шегува се тя по-късно, когато филмът е посрещнат с възторг от критиката. Във филмографията ѝ има над 70 филма, но следващият, който се откроява ярко, е “Северна страна”, където двете с Чарлийз Терон са прекрасен тандем.

Франсис Макдорманд има реномето на истинска киноикона, но сама не се изживява като кинозвезда. Не е и сред най-печелещите актриси в Холивуд - състоянието ѝ не надвишава 16 млн. долара. Носителката на “Оскар” казва, че макар да харесала много ролята в “Три билборда извън града”, в началото искала да я откаже, защото се смятала за твърде стара. И този път обаче съпругът ѝ Джоел я насърчил да приеме предизвикателството. “Просто го направи”, казал той.